Великолепен синтез на Балканите

През последните няколко години се преведоха редица книги, посветени на миналото на нашия Полуостров през ХV-ХIХ в. и свързани с една от най-противоречивите исторически епохи, а именно вековете на османската власт в Югоизточна Европа. Известни са обществените и научните спорове дали трябва да се говори за "турско робство" или за "османско присъствие", дали за "турско завоевание" или "османско настаняване", дали за "катастрофа и унищожение" или за "приемственост и надграждане". Феноменът "османска власт в Югоизточна Европа" очевидно ще остане и за в бъдеще един крайно спорен за оценяване и лесно поддаващ се на политизиране проблем от недалечното минало.
"Да видим как мислят и пишат другите" - това е без съмнение една полезна идея, особено в преходни времена. Именно затова напоследък у нас са преведени съчиненията на някои световноизвестни османисти - напр. Халил Иналджък, Робер Мантран, Михаил Мейер или Колин Имбър. От друга страна, на български излизат и книги, посветени общо на миналото на Югоизточна Европа (или на Балканите) - например на Едгар Хьош, Жорж Кастелан и др. Всичко това говори за повишения интерес на читателите не само към българската история, но и към миналото на съседите ни.
Книгата на Питър Шугър "Югоизточна Европа под османско владичество 1354-1804 г., която е добре позната на българските специалисти още от началото на 80-те години на ХХ в., т.е. скоро след нейното публикуване през 1977 г., се опитва да съчетае две начала. На първо място, което личи и от самото заглавие, това е разбирането, че нашият Полуостров е част от "европейската история". На втори план идва желанието да се опише миналото на тези земи през ХIV-ХVIII в., но не единствено и само през погледа на новите господари, а като се имат предвид и традициите - политически, културни и стопански - на християнските държави, които са съществували преди появата на османците в Югоизточна Европа. За разлика от много други изследователи, за които единствено победителите са достоен обект за изследване, американският историк Питър Шугър разказва и за победените (българи, сърби, гърци и албанци), описва миналото и на османските васални княжества (Влахия, Молдавия, Трансилвания и Дубровник). Авторът не забравя, разбира се, и османците и тяхното общество, което е продиктувано от стремежа му да "види всичко и да не пропусне нищо".
Питър Шугър (1919-1999 г.) е преподавал история в Университета във Вашингтон от 1959 до 1989 г. и той е замислил своята книга като въведение за онези, които знаят малко за Полуострова, както и за студентите, които желаят да се посветят на югоизточноевропейските изследвания. Съчинението не съдържа в себе си някакви епохални фактологични открития, но то синтезира по един великолепен начин по-новите постижения на американската, европейската и регионалната полуостровна историография. Като се добави и рационалният анализ, спокойното изложение и изводите, направени след обстойно и задълбочено съзерцание на изследвания феномен - например, че Югоизточна Европа се "балканизира" още по време на османското владичество, едва ли е учудващо, че тази книга се превръща в стандартното съчинение за поколения студенти и изследователи на новата история на Европейския югоизток.
От такава гледна точка книгата на Питър Шугър би трябвало отдавна да бъде преведена на български, дори би било редно нейното публикуване да стане още преди десетина години, за да се избегне уклонът към прекалено "османизиране" на досегашните преводни усилия. Роден в Будапеща, живял шест години в Истанбул, а след Втората световна война преселил се в Съединените щати, за автора спокойно може да се каже, че той не само е изследвал, но и лично е преживявал бурното минало на Югоизточна Европа. А каква по-голяма гаранция за обективността на един историк от това да е "извън" историята и едновременно с това да е "вътре" в нея.

Доц. д-р Иван Първев
СУ Св. Климент Охридски





Питър Шугър. Югоизточна Европа под османско владичество 1354-1804. Издателство Кралица Маб. София, 2003.