La Bella Italia - Мистерията на архитектурата
В средата на януари в Централния дом на архитекта в София Съюзът на архитектите в България, Дружество САБ - Варна, и директорът на Италианския културен институт г-н Умберто Риналди откриха изложбата La bella Italia.
Тя е творческо осмисляне на пътуването до Италия на група архитекти, бизнесмени и журналисти от Варна. Представени са картини (пастел) и фотоси на арх. Станчо Веков, фотоси на арх. Огнян Брънчев, арх. Милиана Ценовска, Мария Бойчева, Веселин Бойчев, инж. Веселка Райнова, както и видеофилмите на журналистката Валерия Василева и арх. Мартин Недков. В откриването участваха още лауреатите на музикални конкурси от 2003 г. Виктория Анастасова и Николай Генчев (пианисти от Училището по изкуства - Варна) в авторските костюми на сценографа Тодор Игнатов за Ромео и Жулиета от едноименната постановка на Драматичен театър - Варна (със съдействието на Мария Гинева - музикален педагог, Тодор Игнатов - сценограф-художник, и Юлиян Недев - фотограф-художник).
Акцент в мултимедийната проява е публицистичният поглед на Виолета Тончева към 50-oто юбилейно издание на Международното биенале на визуалните изкуства във Венеция. Текстът е в www.a3.stalker.bg, както и в "Култура" (бр. 47/19.12.2003). За него Виолета Тончева получи награда за публицистика в областта на художествените събития на Галерия-музей "Георги Велчев" във Варна.
Замислена, сякаш в противовес на модната тенденция класиката да се третира като декор на собствената ни "ценност", La Bella Italia ни насочва към съществуващите неизчерпани още автентични послания. Очевидно най-трудната възможна отправна точка не е разединила авторите на тази уникална експозиция. (Уникална, дори само поради големия си брой автори - това не винаги стига до happy end).
Едва ли има изкуство, в което всичко за Италия отдавна да не е казано и да не е преповторено до втръсване. Точно затова многократно по-голямо беше удоволствието, че в САБ станахме свидетели на едно витално, невероятно находчиво общуване точно с добре познатата ни италианска архитектура, при това общуване, с голяма любов насочено именно към тази обръгнала и едва ли не скептична вече публика - към нас, архитектите. Ключ се оказа тайнството на съпреживяването - не демонстриране на собственото преживяване. Бяхме хипнотизирани от La Bella Italia неусетно, отвсякъде и по най-неочаквани начини.
Толкова много сенки, толкова познати сенки. Толкова много минало...
Пред нас Италия изникваше от картините, от фотосите, от костюмите, от музиката, от филмите... Един пъстър калейдоскоп, богат от връхлетелите Италия образи и идеи. Калейдоскоп, където взаимодействията не спират да се наслагват.
Неволно си даваме сметка как сме въвлечени от авторите и сме попаднали в плен на мистерията за архитектурата. Току-що, без да се усетим, сме изживели вихрено тайнството на прастарата й съдба като Рамката на Живота. Безмълвната Негова Инварианта. С нейната трудно устоима тишина... Вкусили сме неделимостта й от минало и бъдеще. Открили сме я неочаквано за нас самите отново. С La Bella Italia и нейните влюбени в професията си автори...

Арх. Ани Добринова