Честито!
Познавам Греди Асса още от студентските години и никога не съм си представял, че може да бъде нещо различно от художник. Още тогава се забелязваше, че въпреки веселия маниер на общуване Греди, по силата на някакъв странен кабалистичен гилгул, е надарен с мъдра и постоянно усърдствуваща душа. Случвало се е да бохемстваме, а той седи на масата и ни скицира върху салфетки. Когато говори за изкуство, Греди е винаги едновременно и възторжен, и строг. Такъв (и възторжен, и строг!) е и неговият труд, такъв е неговият талант, такова - неговото изкуство. Греди никога не е крил, че е щастлив със своето изкуство, но пък и никога не е фамилиарничил с него, както е присъщо на повърхностните творци. Искам да кажа, че картините му са плод на цялостни състояния и в този смисъл той някак си историзира дълбочината. Не е точно да се каже "дълбочината", а трябва вероятно да се каже "дълбочините" - най-различните проявления на дълбочинността, шпенглеровата кафявост, иначе казано.
Навярно защото обича да се труди Греди е забравил да остарее и аз с изненада разбрах, че бил навършил цели 50 години. Но впрочем споменах вече за мъдрата му и усредена душа. Струва ми се, че Греди тази душа я има по трансмиграция ли, по магия ли, има я от най-ранни младежки години. Тоест по душа той си е същият, но въпреки всичко:
Честито, Греди, наздраве, приятелю!

Ани Илков

       

Греди Асса, Греди Асса... Име, което има достатъчно "а"-та и "с"-та и само едно "р", но солидно, някак на място, за да скрепи цялото, да му придаде форма и тежест. "А"-то отваря думата като за полет. "С"-то се крие някъде по средата, на всичко отгоре и двойно, като че ли да покаже изчакване, предпазливост, желание да се анализира ситуацията, да се премисли и прецени два пъти и тогава да се излее в поредното "а". Но "р"-то, "р"-то е онова, което придава на името отсечения и делови звук от пръстите, шарещи по клавиатурата; изнервящия, но съблазнителен откат на дамски токчета в ранна утрин. Само благодарение на "р"-то може да се оцени ехото на "асса", което натрапчиво звъни в ушите и отшумява дълго и много бавно.
Може да се каже, че в последните години Греди Асса се доближи до името си. Той постигна в рисунките си онази необятна свобода и странност, която съчетават двете думички. Така както звуците в Г р е д и А с с а се сливат в непривични за нашето ухо хармонии, така и работите му редят прави и овални линии, кръгове, квадрати, празно и пълно като нов визуален морз. Но това редене не е педантичното, страхливо подреждане на пъзел. Не, то е избухване, освобождаване, експресия, която чрез азбуката на мазките строи нови думи в световния визуален ред. Там има и "а"-та, и "с"-та и категорични "р"-та, които организират цялото и му придават онази привличаща погледа настойчивост, която трудно може да се изличи от паметта.
Помня времето, когато художникът беше все още греди асса. Появи се със своите нервни фигури с трескави очи, разпилени из живописното пространство. Омая ни с рисунките си, в които неизвестни девици и уморени стари жени изглеждаха еднакво изящно. Постепенно започна да набира скорост, да изоставя отделните букви, населяващи бойното поле на живота и да маркира онези пластове, които са далеч от видимата повърхност на нещата. Шареното, цветното отстъпи място на вездесъщото черно; петното и травматичният контур се смениха с мощната линия; бъбривостта и гротеската напуснаха сцената, мощно изтласкани от знакови форми. Черно върху бяло, черно сред бялото - това като че ли е отношението, което занимава Греди Асса днес, навлязъл във философската фаза на живота си.
Познавайки темперамента на притежателя на това звучно име, сигурна съм, че ни очакват още много изненади.
Честит юбилей, Греди Асса!

Мария Василева