Старият цветар
Длъжна съм да започна с едно банално напомняне. Вестник "Култура", поради спецификата си, следи, от една страна, процесите в българската култура, като се опитва да ги положи в един по-широк европейски контекст; от друга страна обаче той следи много внимателно и дейността на "принципала" на културата, на "титуляра", така да се каже. По отношение на второто ни задължение обаче в последните две години и половина бяхме изключително улеснени - при "принципала" нямаше какво да се следи, там не се случваше нищо. В продължение на месеци, след като министър Абрашев пое този пост, "Култура" не си позволи никакви коментари, защото единственото нещо, което излъчваше министерството, бяха екстравагантните скандали около съпругата на министъра. А за вестника те не са културен факт. След време обаче се случи скандалът с "Европалия" - благодарение на Министерството на културата, ръководено от проф. Абрашев, тази международна проява беше пред провал. А държавата беше на път да изгуби 225 000 долара, внесени като депозит и неподлежащи на връщане. (Добре, че някой се сети да извика Еми Барух, която пое работата и с гигантски усилия за броени месеци успя да "извлече" "Европалия" от административната дупка, в която я беше зарязал министърът.)
Точно във връзка с "Европалия" "Култура" се натъкна на прелюбопитен факт - същият този Абрашев, който едва не провали фестивала, реши обаче да направи жест към собствения си син и без предварителна селекция, без знанието на организационния комитет, еднолично го уреди да дирижира в Брюксел в рамките на въпросната "Европалия". Което не попречи на министъра да определи тази информация на вестника като комунистически заговор.
Следващата ни "среща" с министър Абрашев беше на терена на чистото художество. След премиерата на неговите "Фанфари..." миналата година в зала "България" професионалната критика (а в "Култура" пишат само професионални критици) откри в краткото му произведение както автографа на Шостакович, така и едни фанфари, които страшно напомнят Чайковски. След констатацията на тези "особености" на творбата вестник "Култура" отново се оказа комунистически. (Може би е време да се признае приносът на министъра към теорията на комунизма - досега никой не се беше сетил, че изобличаването на "творческите заимствания" е негов същностен белег.)
Казусът с вестник "Култура", когото господин Абрашев гони от наеманите от него помещения, особено ако се съпостави с реакцията му на проверката на Сметната палата, според която дневно той е давал около стотина лева за кошници и венци, прояви цялата му несъстоятелност. Стана абсолютно ясно нещо, което всички отдавна подозираха, но от неудобство не смееха да произнесат на глас: този министър, който влезе във висшата администрация съвършено неподготвен, за две години и половина не си направи труда да обозре полето на културата; не пожела (или не беше в състояние) да разбере какво се случва там. И резултатът е следният: той не успя да формулира днешните проблеми на културата; не успя да ги структурира; не успя да ги йерархириза и да ги заяви като приоритети. Негови, разбира се, но все пак приоритети... Затова в министерството му цари или пълен ступор, или административен хаос. Там, ако нещо се случва, е само поради факта, че някой е успял да се добере до кабинета му (благодарение предимно на ходатайство от г-жа Абрашева) и да го убеди в уникалността на проблема си. А това, както се разбира, не е толкова трудно при тоталната неосведоменост на министъра. В подобна ситуация и най-качественият администратор - от зам.-министъра до обикновения чиновник - не би могъл да бъде ефикасен.
Този сюжет обаче има и добра страна - най-после културната общественост и артистичните гилдии разбраха как министърът си представя дейността си - както сам призна, работата му била да цени творците и единственият начин, по който можел да прояви уважение, били кошниците и венците за погребения. Доста скъпо занимание за цяло министерство, след като тази работа може да я свърши най-обикновена погребална агенция.

Копринка Червенкова