Издиханията на Модернизация на образованието
в България

На 30 януари т.г. Институтът "Отворено общество" - София, и Асоциацията за социални изследвания организираха пресконференция на тема "Какво всъщност се случи с проекта 'Модернизация на образованието в България', финансиран от Световната банка? Как да научим уроците, които струват скъпо?". В нея участваха доц. Райна Гаврилова, доц. Петя Кабакчиева, проф. Георги Димитров и Неда Кристанова. И на поставения въпрос те отказаха да дадат еднозначен отговор.
Какви са фактите?
Институт "Отворено общество" обяви през 2002 конкурс за наблюдение и оценка на дейностите по проект "Модернизация на образованието". Асоциация за социални изследвания (АСИ) спечели конкурса и започна наблюдението през юли 2002. Мониторингът не е нито финансова ревизия, нито PR, веднага подчерта доц. Гаврилова; той се прави от хора, които споделят целта на проекта. Затова до юни 2003 АСИ представи три доклада и три информационни бюлетина, описващи в детайли провалянето на образователната модернизация - вж. . Проектът за наблюдение и оценка бе замразен през юни и официално прекратен през септември 2003 поради неосъществяване на реформата, т.е. липса на обект на наблюдение.
Каква е предисторията на проект "Модернизация на образованието в България"?
Проектът е резултат на многогодишни проучвания на дълбоките структурни проблеми в образователната система: училищно образование, насочено към зубрене, а не към личностно развитие, пък и водещо до доста отпадащи деца от училище; крайно неравен достъп до образователни възможности; ниско качество на обучение в масовите случаи; корупция; неефективно висше образование, необвързано с нуждите на динамичния пазар на труда; изоставане от международни образци; катастрофално застаряване на преподавателския състав и липса на ресурс за развитие на висшето образование и науката.
Основната цел на проекта беше да подпомогне правителството на България в борбата срещу бедността и за развитие на човешкия капитал в отговор на собствената му стратегия за секторна политика. Тази цел се конкретизира в създаване на механизми за оптимизиране на управлението на образователната система. Критерият за нейната ефективност е освобождаването на живи пари, с които постоянно да се повишава качеството на образованието.
Проектът за реформа в управлението (финансовото му изражение е 15 милиона долара заем, отпуснат от Световната банка за първата тригодишна фаза) задаваше параметри за цялостна реформа в образованието, за които е предвиждан по-късен заем в рамките на близо 40 милиона долара.
Според участниците в пресконференцията основните инструменти за постигане на поставената от проекта цел са били да се създадат структури и механизми за принципна промяна в управлението на образованието. Проектът влезе в действие след ратификация от Народното събрание през януари 2001, а отговорността за изпълнението му е изцяло на Министерството на образованието и науката.
Ситуацията в момента е следната: след три последователни незадоволителни оценки от последните мисии на Световната банка, през декември 2003 е взето решение заемът да бъде спрян по взаимна договореност между българското правителство и СБ поради липса на капацитет за провеждане на реформи. Досега МОН не е дало никакво официално обяснение по случая.
Участниците в пресконференцията обаче дадоха своите обяснения защо и как проектът не се случи:
- Още при стартирането на проекта тогавашният екип на МОН е създал нормативна и работна документация, която същностно променя замисъла на проект "Модернизация на образованието". Смисълът на направената подмяна е усвояване на средствата по заема, но без да се извърши реформа на образователната система. Особено значими са подмените в частта за висше образование, както и заличаването на отговорността на МОН за провеждане на образователна реформа. Съзнателно са унищожени компонентите, предвиждащи създаването на единна система за управленска информация, за да не може да се доказват реалните параметри на кризата в образователната система.
- Проектът е предвиждал създаване на серия управленски звена, които да балансират обществено-държавното начало и да гарантират устойчиво провеждане на реформи. Те не са били създадени, въпреки непрекъснатите настоявания от страна на СБ. Личното ангажиране на вицепремиер Лидия Шулева с каузата на реформата обаче не променя отношението на МОН. Тя е поискала отчет от министерството на всеки две седмици, но - по думите на проф. Димитров - й се подават глупости и факти с 2-годишна давност. Самото звено за управление на проекта е ръководено след "странен конкурс" от Светослав Наумов, който според наблюдаващите не разбира нито от образование, нито от модернизация, но умее да си служи със заплахи... (А от 5 декември 2003 звеното бива управлявано от доц. Мария Борисова.)
- Проектът за модернизация и досега остава скрит от широката общественост, въпреки че самият той е поставял като първо условие за успех запознаване и ангажиране на адресатите на реформата с нейните цели. Никой от работещите в МОН по проекта не познава неговия автентичен вид. Поради това редица експерти в Министерството се обявяват против него, защото им изглежда безсмислен, а самите те посочват като нужни на образователната система у нас тъкмо онези промени, които проектът е целял първоначално.
- Противно на разпространеното напоследък мнение, че са изхарчени "много пари", проблемът при осъществяването на проекта е, че харченето е "нахалост" - без връзка с целите на реформата и безотчетно, защото самото министерство няма програма за реформа и няма практика да се отчита за дейността си пред обществото.
Проф. Георги Димитров заяви, че след правителствената промяна през 2003 за министър е назначен именно този, който е отговарял за развитието на проекта през последните 2 години.
Шокира и фактът, че неговият заместник проф. Камен Веселинов в качеството си на член на Международния надзорен съвет за системата за разпределение на пари във висшето образование е получавал пари като консултант по проекта именно от институцията, упълномощила го да надзирава.
Проф. Димитров изрази несъгласието си с тиражираните в медиите министерски обвинения, че външните консултанти са виновници за изтляването на проекта - обвинения, целящи вниманието да бъде отклонено от вътрешни за министерството лица. Още повече, че всички консултанти са личен избор на министерските чиновници. В паметна записка на Световната банка тя изрично моли министерството да спре да й приписва твърдението, че политика на банката е наемането на чуждестранни експерти. Днес ръководството на проекта е изнесено извън министерството, а негови добре платени консултанти са хора от самото министерство. А проектът, отбеляза проф. Димитров, е изисквал точно обратното...
...Уверен съм, че родителите на българските ученици и студенти най-после трябва да бъдат скандализирани от провала на модернизацията в българското образование. А защо не и самите образоващи се?

Марин Бодаков