Елегантно, красиво, естетско, леко

Цигуларят Светлин Русев гостува за пореден път в цикъла "Концертмайсторите" на Classic FM радио. Цикълът продължава и, както се вижда, не е без смисъл - нито по отношение на музиката, нито по отношение на публиката. Младите музиканти, които са "пробили" да седнат на концертмайсторското място в съответните оркестри в Европа, събират достатъчно информация, свирят и работят интензивно и винаги имат какво да ни "съобщят" за развитието на инструменталния възглед, за промени или не в интерпретацията или пък в репертоара.
Концертът бе обявен без диригент, но малко преди да започне, чухме как "Маестро Найден Тодоров, въпреки претрупания си график е дошъл да помогне на състава". Много е симпатична тази нашумяла в последните години "маестро-треска". И, както винаги, криворазбрана. В последните няколко години почти всеки у нас, който хване палка, изисква да го "маестросват". Колкото и да е обичайна между оркестър и диригент, тази думичка напуска тази среда не непосредствено след взимане на дипломата. А няколко десетилетия след това. Иначе става смешничко, недорасличко. И комплексираничко!
И така - най-напред чухме ранната Симфония (-10) от Менделсон: силни акценти на първо време, насечена фраза, звук, пресилено обемен, дразнещ, дори и в подобно пресвирване. Звук, неподходящ за съответния опус, който е свидетелство на много ранния талант на дете-чудо и, според нотния текст, би трябвало да звучи с лирика, нежност и с много лекота. Но не звуча. Идеята за звука дойде с появата на Светлин Русев, който бе избрал ре минорния концерт на Менделсон, "връстник" на Симфонията, за да ни го покаже в абсолютната своя темброва трансформация. Този цигулар е просто красив музикант! Мисля, че е ясно, че не говоря за очите му. Способността на цигулката му да "говори" с тон, който наистина не може да събере нюансите, които самопроизвежда ръката, е толкова слисваща, така приковава вниманието, че всичко друго, слава Богу, остава на заден план. Така, благодарение на Светлин Русев, съумях изцяло да "не чуя" до каква степен пък диригентът не отговори на звуковата естетика на солиста. Рядко може да чуеш някой да свири така леко, фино, с толкова елегантност и с толкова завършена естетика (колкото и да е талантлив, Русев е все пак само на 27 години). Освен това младият цигулар има качеството да показва сякаш окончателния свой вариант за момента за музиката, която свири. И той е достатъчно интересен, завършен и цялостен. За момента. Следващата среща с него носи изненадата на развитието, което личността и музикантът са си осигурили за едни кратък период. И красотата става още по-завладяваща. Не чрез блясък, а чрез интимен шепот; не чрез виртуозни главозамайващи "хватки", а чрез елегантната гъвкавост на един великолепен инструментален апарат.
И изящен вкус! Което направи от Поемата на Шосон най-красиво преживяване! Разбира се, не трябва да пренебрегваме факта, че в последните 12-13 години от живота си Русев музицира и живее с традициите във Франция. Но той носеше в себе си тази свръхчувствителност по отношение на звукова и темброва култура още като дете. И сега, подплатена с майсторство, с натрупана култура тази негова даденост сякаш багри всичко, до което се докосне цигуларят. Шосон бе изсвирен с трепетна недоизказаност, с цветове, които сякаш угасваха, преди да бъдат "нанесени" във въздуха. В тази, непозната ми версия, само за струнни, рядката способност на цигуларя заличи усещането за темброва недостатъчност. Дотолкова бе силна и интензивна аурата, която се образува около него, че оркестърът също се подчини на изяществото и елегантността на вкуса и в много голяма степен съумя да създаде подходящо пространство за импресивната фантазия на Светлин Русев.
Действително бе преживяване. Което завърши с най-нетрадиционен прочит на няколко от Унгарските танци на Брамс. Там солистът поведе своята "капела" - тъкмо в традициите на епохата; поведе я с гъвкава чувствителност, дадена на малцина; с една радост, с една влюбеност в музиката, към която никой в залата не остана равнодушен.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо