Честито!

Набухвателят Татяна Лолова
Марин Бодаков: Какво е това безобразие да ставате на 70 години?
Татяна Лолова: Вместо да съм на 100 - като леля ми, която ги навърши през ноември. Е, ами какво да направим сега - някой път се налага да станеш на 70. Беше време, когато щом споменех, че съм родена на 10 февруари 1934, ми казваха, че съм още дете... И от време на време си мисля, че ние, родените през 1934, сме си още деца...
Георги Каприев: Има ли възраст за актьора?
Татяна Лолова: Би трябвало да няма. Възрастта за твореца няма никакво значение.
Георги Каприев: Обаче в театъра има поколения...
Татяна Лолова: Аз не мога да си направя никаква равносметка и от това се притеснявам, а не че ще си кажа годините. Макар че защо да не ви разочаровам, че съм само на 70, и то ненавършени. Всички отдавна ме знаят - дори 80-годишни ми казват, че са израсли с моите роли. За какви поколения ще ми приказвате, след като играя с хора, родени десетилетия след мен, и не ми идва наум да се притеснявам, а след първите няколко репетиции те забравят моята реална възраст.
Марин Бодаков: Благодарение на какво шантажирате възрастта?
Татяна Лолова: Ама разберете, не я шантажирам, просто се мъча да не мисля за нея. И както каза моят гениален състудент Ицко Финци на юбилея си: "Ако не бяха ми повторили 100 пъти, че навършвам 70 години, така и нямаше да го разбера." И ако действително усетиш Ицко, никога няма да си мислиш кога го е родила майка му. Ако актьорът няма живот в себе си, желание, обич, енергия, разбира се, че ще се питаш на колко е години.
Вярно е, че има и прекрасни млади актьори. (Бурен смях.) Да, те даже не знаят какво ги чака. Дай Боже действително да носят в себе си неща, които не са се открили в младостта, за да не им се налага на по-късни години да си казват: "Ех, защо не си отидох по-рано, та да не разберат другите какви още дефекти имам?" А формулировката "пенсионирани артисти за прослужено време и старост" е просто зловеща...
Георги Каприев: Художничката Лили Вермут ми е казвала, че 60-70 години вече гледа театър и твърди от опит, че сегашният ни театър е най-добрият за този период... А ти си близо 50 години на сцената, слушам те.
Татяна Лолова: Възхищавам се на това нейно изказване и бих искала да се присъединя към него, но не мога. Защото си спомням гимназиалните си години, когато минавах покрай Народния театър и сърцето ми бумкаше от вълнение. Спомням си как салонът се пълнеше, как се отваряше завесата и... магия!
Когато започвахме в Сатирата, казваха: "Тия пък кои са?" А точно "тия" ги обикна целият български народ. Е, може би защото телевизията ни популяризира, но в театъра наистина имаше прекрасни периоди със Стефан Сърчаджиев, Боян Дановски, Методи Андонов... Методи си отиде само на 42, но беше абсолютно зрял; беше изпълнил своя дълг, но ни съсипа със смъртта си. 42 е страхотна младост, тогава почват повечето режисьори.
И ето, сега предизвиках късмета да се срещна с 33-годишния режисьор Съни Сънински, с който направихме "Duende"...
Марин Бодаков: Възрастово той май е съвсем на ръба на вашия интерес?..
Татяна Лолова: Ами да, защото и аз искам да работя с млади хора. Когато почнахме, му предложих няколко неща (между които и материал на Маркес), но той си избра текста на Румяна Апостолова. И сега се радвам страшно, въпреки че някои си мислят: "Вижте я тая, тя защото ще чества юбилей, сама си е избрала моноспектакъл, при това за оперна певица..." И не подозират, че аз никога не съм доволна след представление, защото всеки път знам какво още можех да вложа. И Съни го знае, но се мъчи поне преди представление да не ми го казва, за да може да имам самочувствие. Не може само да блъскаш един човек и да очакваш от него да има резултат. Всеки очаква да бъде погален, всеки след представление иска да му кажеш нещо добро, но никога досега - освен съпруга си - не съм питала: "Как бях?" И даже когато получавам похвали, винаги се появява един скепсис и, както казваше Любчо Тенев: "Абе знаем ги тия..."
Георги Каприев: Младите по-добри условия ли имат от вас някога или по-лоши?
Татяна Лолова: Всяко време си има плюсовете и минусите. Не мога да преценя. И сега има много талантливи млади актьори, които в чакане най-после да се проявят, ще си дочакат юбилея... Е, няма да ме изнудите да ви кажа кои са талантливите, защото една юбилярка да се изказва за младите е опасна работа. Аз никога няма да кажа: "Ами гледай сега, при едни става, при други - не. Ти ще си от тия, дето не..." Всеки трябва да вярва, че ще бъде от тези, на които ще дойде набухвателят и той ще даде максимумът от себе си.
Марин Бодаков: Набухвателят свише ли идва или от колегията?
Татяна Лолова: И свише, и от колегията, и от репертоара, и от спонсорите...
Георги Каприев: А от публиката?
Татяна Лолова: И от публиката, ама преди това трябва да е дошло от някой друг. И щом като и публиката каже:"Той е!", вече няма да могат да не се съобразяват с нечия дарба.
Марин Бодаков: В кой момент от работата си почвате да мислите за публиката - докато четете, докато репетирате?
Татяна Лолова: Когато работя, не си мисля за публиката, въпреки че през всичкото останало време мисля само за нея. Наистина. Театърът друга радост не ми носи.
Аз понякога импровизирам и хората си мислят, че всеки път мога да изляза и... хоп; да говоря глупости и тези глупости да са много забавни. Ама не е така. Толкова е рядък, толкова е труден джазът в словото...
Аз съм прочутият лимон, който отказва да играе естрада, но нежната и великолепна Йорданка Христова успя да ме накара да играем в Японския хотел. Там публиката се оказа от чужденци, които не разбират български, а аз се мъча да правя словесен джаз... Обаче по едно време започна да ми отговаря един приятен глас с много лек акцент. После разбрах, че е арабин, женен за българка. Отначало се включваше, за да ме спаси, но после и той започна да получава удоволствие от импровизацията. Много рядко съм правила точно това; то най-много ми е харесвало, а не съм го учила във ВИТИЗ.
Марин Бодаков: Какво тогава определяте като естрада? Татяна Лолова: А сега де? Аз няма да кажа нищо лошо за естрадата. Най-голямата си радост, такава, каквато никога може би няма да получа от театъра, съм получила от нея. Но естрадата има специфика, която на мен специално ми пречи в театъра. Пречи ми превключването от едното в другото. Толкова години съм се чистила от придобитите в естрадата много хубави качества, за да се подготвя за истинските си роли.
Георги Каприев: Защо изхабява естрадата?
Татяна Лолова: Ще нагазя в опасни води, затова ще кажа само, че нонстоп игра в естрадата ми пречи да играя Уини и Баба Бонка.
Георги Каприев: Казваш, че Уини от "Щастливи дни" на Бекет е представителната ти роля. Можеш ли да споменеш още две-три такива?
Татяна Лолова: Ама то всичко е представително... И все пак: много дълго играх с невероятния Калоянчев "Старомодна комедия". Цели 9 години под режисурата на Младен Киселов - безкраен празник със страхотна публика. Имаше хора, които не се задоволяваха с еднократно посещение, знаеха много добре репликите и ако ние импровизирахме, до нас достигаше или радост, или съжаление.
Марин Бодаков: А Баба Бонка от "Франческа"?
Татяна Лолова: Тя е страхотна роля. Много обичам срещата с Константин Илиев и Маргарита Младенова. И ако ми кажат "Браво!" за нея, ми е много хубаво, защото никой не очакваше, че ще се справя.
Георги Каприев: Това не е ли най-радикално драматичната ти роля?
Татяна Лолова: Да, нямам друга. Защото в сравнение с Баба Бонка, Уини е много моя, много шарена. Бекет ме е описал външно и вътрешно, колкото и да им се струваше странно на някои как ще я играя аз тази Уини. Ами просто не бяха чели ремарките.
Георги Каприев: Тази пиеса на Бекет е форма, която можеш да пълниш както си искаш. И ако я напълниш добре, става! При тебе се напълни...
Татяна Лолова: Ами напълни се с Гриша Островски.
Георги Каприев: Но ти казваш: дърпа ме към трагедията. Дали това не е дърпане по посока Константин Илиев.
Татяна Лолова: Точно към Коста!
Георги Каприев: За "Франческа"... Поне външно погледнато ти и Маргарита Младенова не бихте могли да работите заедно.
Татяна Лолова: А работихме перфектно. Понеже моята героиня е по-многословна, много често сме работили без останалите, в една малка заличка тя ми подава репликите на всичките герои и ме режисира, и участва с цялото си сърце в моите преживявания, и ме жали, и е безпощадна.
Марин Бодаков: Тя е много дисциплиниран човек...
Татяна Лолова: Аз също. Аз само изглеждам фриволна...
Марин Бодаков: Откъде се появява този луфт между вас и вашия разгулен, шармантен, лекомислен образ? На телевизията ли се дължи? Ами и аз ви помня от дете и въобще не подозирах, че сте много градско, много работещо, много сериозно момиче...
Татяна Лолова: Има сцепка между нещата, които нося в себе си. Бай Владо Трандафилов, великолепен актьор и човек, е играл цял живот само романтично-патетични, героични роли, докато изведнъж в "Дачници" игра комедиен персонаж. И взривяваше публиката. Калоянчев, който е велик комик, всъщност е и толкова дълбок трагик...
Георги Каприев: А защо не ви ползват за такива роли?
Татяна Лолова: Много по-лесно е за режисьорите. Когато играх най-обичаната си трагикомична роля в Театър "София" - Жейна Славова, излизам и публиката почва от нищо да се тресе от смях. С течение на времето обаче зрителите започнаха да изчакват, чудя се как стана така - все пак това бяха различни публики. Докато се стигна до момента, в който всички решаваха, че току-виж изиграя някоя Медея, изчакваха да видят дали действително образът е комичен и едва тогава почваха да се смеят.
Георги Каприев: В "Duende" непрекъснато влизаш и излизаш от ролята. Това е експеримент. Сега ще ти припомня друг експеримент: през миналия семестър беше най-главен асистент по средновековна философия на Цочо Бояджиев и моя милост.
Татяна Лолова: Стига бе, това е тайна...
Георги Каприев: Каква ти тайна... И се справи страхотно. Но кажи докъде са границите на риска, какво усещаш като риск?
Татяна Лолова: Отказвам всичко, за което предварително усещам, че не мога да го направя. И особено отказвам на тези, които казват: "Ама може ли само на нас? Знаем, че вие не обичате такива неща, ама все пак..."
Георги Каприев: Сега говориш за много ниски нива.
Татяна Лолова: Ама те не ги смятат за ниски... И пак понякога се издънвам и трябва да преглъщам. Да, в университета прекарахме великолепно. Когато трябваше да разписвам книжки, се притесних, но вече си казвам: "Философията ли, та то е нещо лесно! Може би трябваше точно това да следвам."
Георги Каприев: Беше рисковано, защото с теб правихме дебелосредновековния "Диалог за чудесата" на Цезарий от Хайстербах, където има много културологични уловки. А ти усещаше нещата, възразяваше...
Татяна Лолова: Сигурно моето присъствие на такъв курс е дало кураж на младите философи: "Щом Татяна Лолова може да застане на катедрата..." Хубавото е, че видяха - тази материя нито е тясна, нито е скучна. А когато четохме "Фауст" на Гьоте и едно от момичетата се включи на прима виста, беше такова страхотно удоволствие, всички умряха от смях... И разбраха защо Гьоте е великолепен. Затова искам да го крия в тайна, как така всички ще знаят моите удоволствия.
Марин Бодаков: А имала ли сте ищах да преподавате актьорско майсторство на студенти?
Татяна Лолова: Много съжалявам, че не съм имала. Защото колко артисти станаха професори, а аз си стоя в компанията на двама професори от Философския факултет толкова далеч от това звание. И слава Богу, защото професор хич не ми подхожда на физиономията...
Георги Каприев: Защо не искаш да преподаваш?
Татяна Лолова: Ами не мога, защото когато се срещам с очакващата да я поучавам аудитория, аз се отдавам така, че доста дълго трябва да се възстановявам физически и психически, а искам да се отдавам всеки път без остатък. Напрягам се с обич. Не ме бива ежедневно да преподавам.
Георги Каприев: През този сезон имаш пет главни роли, от които 4 в София и 1 в Русе. Как може за театър да можеш, а за преподаване да не можеш?
Татяна Лолова: Ама това ми е професията, въпреки че все си мисля, че точно това пък не може да е професия. Понеже стана дума за звания, Гьоте е казал, че пред името на артиста не трябва да има даже "господин" и "госпожа", актьор е достатъчно звание. Въпреки че в Англия дават "лейди" и "сър", което май не е много лошо.
Георги Каприев: Има разлика между например "Народен артист" и "Сър". "Сър" се дава на артист само за неща, които са мръднали цялата тежка британска култура напред...
Татяна Лолова: Виж, нашата е много лека и биха могли поне малко съровци да понаправят... Когато мога, играя като заслужила, друг път като народна, трети - като международна, понякога безобразно, а някой път играя даже като Сър.
Марин Бодаков: Следите ли актуалната българска драматургия? И какво сте пожелавали от класическата, а не се е получило.
Татяна Лолова: За съвременната драматургия - не я следя, но виждам, че много се пише. За класическата - най-много ми се е играл Йордан Радичков. И когато с голямо закъснение дойде ролята на Софрона, аз не можах да я взема - бях с холтер и казах на Стоян Камбарев: "Аз толкова време мечтая да играя Радичков, но щом ти ми даваш роля, която принципно вече не е за мене, значи си намислил нещо..." Точно този разговор беше съпроводен със страхотно вълнение, регистрирано обективно от апарата. И на другия ден Стоян ми каза: "Знаеш ли, аз веднъж насилих един актьор и го загубих. Не искам да те рискувам."
Стоян си отиде преди мен, но "Три сестри" е нещо космическо...
Георги Каприев: На теб ти се е случвало да си избираш режисьор, какви режисьори предпочиташ?
Татяна Лолова: Такива, които ми създават настроение, които ме обичат, докато работя с тях. От моя натюрел да им хрумва да вадят неподозирани и от мен самата неща. Абе магьосници. С някои съм имала безумно хубави срещи и аз съм си викала, че те са режисьорите, с които ще работя до края на живота си, а след това си казвам: ама какво стана, къде сгреших... А на други съм се заканвала: "Ти си много интелектуален, много те ценят, ама хвърли ми един поглед, защото ти предстои да работиш с мен. И както си интелектуален, ти се чудя как ще работиш с мен. Тъй че събирай сили, прави си интелектуалните неща, но отдели малко сила и за мен." Ама има и други, дето имат успех след успех, пък ми викат: "Ние с тебе не сме се срещали скоро". Я да си помислят защо е така.
Георги Каприев: Да поприказваме и за твоите участия в киното.
Татяна Лолова: Напоследък често се снимам, но не и в главни роли. Само във филма на Ерве Бале имах по-голяма роля, но пък междувременно успях и три пъти да бъда отхвърлена от чужди режисьори, защото просто не са знаели колко съм сър в България... А за някои бях прекалено сър, те искат едно, а аз изведнъж си покажа чудовищната природа и... Всъщност ролята в "Гоя" е моята Уини в киното. Най-големите си кинопохвали съм получила за този филм, и то не от българските критици.
Марин Бодаков: А четете ли критика?
Татяна Лолова: Чета я, разбира се. Да не би да съм великолепна като Жан Габен, та да не я чета? Но колкото и да ме огорчават, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчат. Имало е периоди, в които съм мечтала да ме наругаят. Театърът е изкуство на момента: колкото и да хвалят в научни студии Апостол Карамитев, пак няма да могат да предадат чара му в театъра. И киното не може да го предаде.
Обективният запис няма нищо общо с това да побъркваш публиката. Затуй радвайте се на артистите, докато са живи, не чакайте юбилеите.

6 януари 2004 г.