Лернейска хидра BG

От 8.10 до 8.30 по bTV прегледът на печата и политическите интервюта в сутрешния блок "Тази сутрин" вече не се извършват от Георги Коритаров, а от Николай Бареков. В последния пролича горещо желание да не отстъпи по нищо на най-острия, гъвкав и находчив български журналист, изправял се очи в очи с политиците, но, видя се - поне на първо време, че съзнанието за това чие все пак място заемаш затормозява професионалното действие. Заслепеността пък на всяка цена да се извади някаква новина не позволи на Бареков да задълбочи конфузността, в която така или иначе всеки политик изпада, когато в студиото увърта и мънка; той се плъзна по повърхността на проблема, оставяйки събеседничката си свободно да сърфира върху създадения й медиен комфорт. Така, вместо да приклещи Емилия Масларова, която най-нахално излъга в ефир, че делегацията в Ирак през ноември 2000 година била парламентарна (без в същото време да има утвърдителна санкция от председателя на българския парламент), той я остави да си ръси демагогските приказки за това колко хуманитарен и благороден бил характерът на посещението. Но както и да е, Бареков е млад, талантлив, възприемчив - ще се научи; по-важно в случая е как и защо bTV буквално уби кокошката, снасяща й златни яйца, угаждайки на едно мнение, което в никакъв начин не може да се нарече съответно на демократичните изисквания за свобода на словото.
Разбира се, формалният довод за приключване на договора със "Свободна Европа" може да служи (и служи) като оправдаващо деянието извинение. Този довод обаче изникна едва когато Райчо Райков - новият стар член на СЕМ, скочи възмутен и гневен заради проведените от Георги Коритаров интервюта в "Блиц" с Александър Литвиненко и ген. Атанас Атанасов за най-малко съмнителните връзки на президента Владимир Путин с разни прекупвачи, преносители и разпространители на дрога. Странно съвпадение има между падането на предаването и с получената в СЕМ (но защо там, а не в Министерството на външните работи?) протестна нота от руското посолство за позорене и очерняне на държавния им глава. И колкото и да е необременен умът от "клиноведско" търсене на връзки между разнородни факти, от подобни припокривания във времето не може да не се явят обезпокоителните въпроси за наличието на цензура, добре прикрита обаче зад формално-юридически процедури.
Цензура - това е всъщност думата, която описва най-точно свалянето на "Блиц" от екрана на bTV и която като Лернейска хидра изпълзява пак и пак в българското медийно пространство. И най-озадачаващото в случая е, че: първо, винаги се намира някой, който доброволно става проводник на нейните протягащи се слузести пипала към гърлото на свободното слово; и, второ, че ако не журналистическата общност, то нейните ръководители се свиват страхливо и оставят хидрата да ги задуши и заглуши. Днешният Райчо Райков е вчерашният Александър Томов с тая разлика, че ако Томов копаеше само в идеологическата градинка на медийното поле, то Райков търчи като полски лалугер от единия до другия му край, чак не можеш да го проследиш с поглед; днешната Светлана Василева е вчерашният Иван Радославов с тая разлика, че ако вторият - това ясно си личеше, изпълнява политическа поръчка, то г-жа Василева по необясним за мен (пък и не само за мен) начин се поддава на нерегламентиран институционален натиск. Една частна медиа, и то каква - с претенция да бъде лидер в телевизионния ефир, се огъва пред един държавен чиновник, който на всичкото отгоре се оказва не много чист в мотивите си да се изказва за предаване, излъчвано по същата медиа!? Като въпросното предаване по никакъв начин не е сгазило или престъпило медийния закон! Всичко това може да се обясни единствено с някакви нерегламентирани заплахи на властовите органи към bTV, че на всяка цена ще й търсят (и намерят) цаката, колкото и медиата да спазва закона. Но, вероятно е намекнато, тя ще бъде оставена на мира, ако намери хватка да се раздели с "Блиц". И за да си няма неприятности, медиата избира второто. Като жертва свободата на словото само и само да бъде оставена на спокойствие: "Преклонената главичка сабя не я сече".
Кога обаче ще съумеем да посечем главите на цензурата-Лернейска хидра, които все порастват - нови и нови, от хищни по-хищни, ако продължаваме така да не се противим на злостните й попълзновения и смирено и кротко полагаме главата на свободното слово на дръвника? И не сме ли точно ние тези - които не вдигаме глас, а си траем разбиращо - люде, чрез душите на които гадната хидра още живее в българското общество? И, накрая, ще доживеем ли това българско общество да стане гражданско, след като дори частните независими медии - по презумпция носители на неговите ценности - не се държат като граждани, по граждански достоен начин? Или ще продължим да се задушаваме във все по-ненаситно размахващите се пипала на българската Лернейска хидра, без да можем да си намерим място, където да не усещаме потискащата й прегръдка? Пак ли - след цели 15 години - да ставаме вътрешни емигранти?

Митко Новков







Петък,
ранна утрин