Снежни мъже

По-добре е да заобикаляш наградите на конкурса "Развитие", ако искаш да разбереш какво ново се случва в българската литература... Поне така изглеждаше до тази година. Затова отворих книгата (нека да отложим засега нерешимия спор какво е модерен роман) на Петър Чухов без голямо желание. Тя получи Специалната награда на новото жури за 2003 година между 47 романа. Като се има предвид непопулярността на конкурса, удивително е колко много българи пишат романи! Ако всеки от тях и четеше, пазарът на български книги щеше да процъфтява.
Жанрът на Чуховия роман е това, което ХХ век познаваше като лирическа проза. Констелация от наративни фрагменти, есеистични монолози, живописни лирични метафори, сънища, видения, парчета поезия, много спомени, разказани на границата с ониричния текст... Книгата е красиво написана, емоционално заразителна (може би трябва да кажа сантиментална?), поетична, професионално литературна (за мен това е много важна похвала). Авторът владее писането (си) и спазва ясна художествена стратегия въпреки фрагментарно-есеистичния характер на целия текст. Аз поне съм склонна да му призная жанра модерен роман, макар че такова мнение ще се размине с учудващия традиционализъм във възгледите на някои млади критици. Въпреки своята "констелативна" структура книгата има здрав сюжет - както на повествователно, така и на символично равнище. "Сюжет на чувствата, които изпитва лирическият герой", както беше казал Боян Пенев за един сборник с миниатюри, наречен "Сън за щастие". И в нашия случай сънищата, виденията и спомените се сплитат с реалността, за да изградят битието-като-фантазия (но и обратно, фантазията-като-битие) на един съвременен човек. Няколко основни символа се повтарят с ритмична натрапливост: бързотопящата се реалност на снежния човек, призрачният силует с каска и наметало, счупените, захвърлени очила... Всички те работят еднопосочно към внушението за уязвимата, абсурдно невъзможна в своята принудена социалност, ранима, но и раняваща човешкост на модерния индивид. И все пак този индивид е не толкова модерно фиксиран в своята родова (Gender имам предвид) роля. Няма как да не го назовем "мъж", защото героят е обсесивен на тази тема. Сексуалното преживяване задава доминиращия режим на мислене в книгата. При това става въпрос за сексуално преживяване, изразено в пратрадиционната стратегия на мъжката власт над "женскостта". Еротичният трепет на текста идва от фантазията за много жени около Избрания Мъж. Добавете към това, че сюжетните перипетии са обединени в онази тема, без която не може да мине нито една развеселена мъжка компания - темата за казармата. И накрая ще трябва да кажем като Алеко (преди повече от един век): Е, модерни сме, ама все не дотам...

Милена Кирова







Думи
с/у думи



Петър Чухов. Снежни човеци.
Корпорация Развитие КДА,
С., 2003