Обяснителна записка

Градоустройствено решение

Залата се намира в сърцето на столицата, в абсолютния делови, културен и исторически център на града. Проблем на Общия план е да редуцира автомобилното движение в целия район. Вход и/или изход от автомобилен тунел по бул. "Цар Освободител" (предвиден от актуални устройствени разработки) на това място е решение изключително погрешно, вредно и неуместно. Тунелът е безсмислен и поради това, че в двата му края светофарите са неизбежни. Транзитът изток - запад през центъра трябва да се намалява с други средства.
Този проект предвижда еднопосочно движение по двата ръкава на "Ларгото" (и неговото продължение "Тодор Александров") - по "Дондуков" и "Цар Освободител". Премахнати са левите завои пред западния вход на Народното събрание и на "Мария Луиза". Обръщане на посоката за удължено кръгово движение се извършва източно от подлеза на ЦУМ и западно от улица "Княз Борис I". Тревната площ между подлеза на ЦУМ и подлеза при Източната порта се сваля на кота археология, залесява се и става достъпна от подлезите. Ако се намери ценна археология, тя се експонира между и в сянката на достатъчно големи дървета. Предвижда се намаляване интензивността на автомобилното движение на това място чрез ограничения за скорост, транзит и тонаж. Оттук следва да минават само леки автомобили, които са длъжни да спрат и паркират в централните гаражи. Общественият транспорт се ограничава до метрото и трамвая по "Мария Луиза". Предвижда се масовият и личният наземен транспорт да тангират централната градска част не по-близо от двата канала - Перловската и Владайската река. В самия център транзитът е само релсов. Проектът предвижда нови гаражи за депутатите и служителите на НС в района на ул. "Искър". Гаражи за служителите и посетителите на центъра е длъжен да осигури Общият план. Северно от "Дондуков" и "Тодор Александров" има достатъчно подходящи места. Зеленината в центъра е недостатъчна - налага се да се направят градини навсякъде, където има място. Паркирането в центъра трябва да мине изцяло подземно и/или в нови многоетажни гаражи. На "Ларгото" и неговите продължения в двете посоки трябва да се гледа като на аерационен коридор. Тази ос трябва да остане максимално широка и озеленена. Архитектурният мащаб на оста е зададен недвусмислено и окончателно от правителствените сгради на Ларгото. Той не бива да се променя. Желателно е да се очовечава.
Влизането и излизането на автомобилите на депутатите под обема на новата пленарна зала се извършва с ляв завой от бързата лента от "Дондуков" към "Цар Освободител" с престой не повече от 15 секунди средно на автомобил. При осем автомобила (в две редици по четири) на минута, времето за дебаркиране е общо 30 мин. преди сесия на НС при положение, че всеки от 240-те депутати дойде с отделен автомобил с личен шофьор. При наплив в последните минути е възможно изчакване по най-лявата лента на "Дондуков", която временно престава да бъде бърза. Пешеходният достъп е откъм подлезите на Ларгото, през озелененото пространство на кота археология. За членовете на правителството, президента и специалните гости входът е от ул. "Московска", както досега. Влизането през вътрешен двор (за гостите и президента) и през затворен отстрани обем (за депутатите) позволява добри мерки за сигурност.

Концепция

Основната идея на проекта е духът и съдържанието на бившата централа на Комунистическата партия да се променят радикално. Чрез безкомпромисна намеса в архитектурата на централния корпус и главния вход да се потвърди с архитектурни средства значението на промяната на обществения строй. Самата пленарна зала трябва да "пусне слънчевата светлина", да увеличи своя обем и да се обзаведе с приемни части, чужди на досегашната атмосфера на адаптирана класика, характерна за 50-те години на ХХ век. Това е напълно възможно, благодарение на предвидливото отделяне на централния корпус с деформационни фуги точно по границите на предлаганата промяна.
Втората голяма идея на проекта е да се свърже градското пространство непосредствено с интериора и екстериора на сградата. Дърветата на покрива не са екстравагантна приумица, а премислен жест към духа на свободата, уважението към природата и достойнството на гражданите на България, чиито интереси са призвани да представляват народните избраници.
Идеята е Народното събрание да получи сграда, емблематична за характера на държавата.

Функционално решение

Основни принципи на преустройството са късите комуникации и ясната ориентация. Множеството дребни обеми на централния ризалит на Партийния дом проектът заменя с три големи обема - на главния вход, на главното фоайе и на пленарната зала, пронизани от светлина и много по-просторни от съществуващите. Пространствата на пленарната зала и главния вестибюл са включени в общ едър обем с изключително проста форма и четлива структура. Четири мощни кули съдържат вертикалните комуникации и осигуряват хоризонталната устойчивост.
Обръщането на ориентацията на залата на изток към двора позволява по-добро разположение на функционалните звена и по-чисти връзки между парадния вход - през голямото фоайе - съответно към залата - за депутатите. Втори вход - директно към трибуната - за гостите и правителството - откъм двора.
Висока сцена, коли и практикабли не са необходими - пленарната зала няма нужда от театрална механизация.
Инсталациите се помещават в двойните шлицови стени с достатъчна дебелина. Хоризонталната разводка на въздуховодите се предвижда под пода на пленарната зала и по източния скат на покрива. Звуковата изолация срещу нископрелитащи самолети се предвижда от трислойни стъклопакети.

Конструкции

Конструкцията на централния ризалит се подменя изоснови. Новата главна носеща конструкция е от последователно напрегнат стоманобетон със сдвоени стойки в шлицовите стени и мощни ригели, съдържащи земна маса за качествена растителност на покрива.

Интериор

Новите размери на залата позволяват както достатъчно удобни места за Велико народно събрание, така и значителен резерв (за медиите и за независими наблюдатели) във високите части на залата при Обикновено народно събрание. Осигурени са достатъчно почетни и работни ложи покрай надлъжните вертикални стени на залата. Режисьорската зона се намира по късата, западна стена.
Отказът от секторна или амфитеатрална форма прави залата на Българския Парламент оригинална и нетипична за парламентската архитектурна традиция. Правите, сравнително къси и еднакви редове позволяват много добра видимост и удобно движение във всички посоки при очевидна равностойност на всички места. Простата ортогонална форма, стръмно наклонените тавани предполагат удобен монтаж и добро функциониране на инсталациите, при минимална дължина на всички мрежи.
Главното достойнство на интериора е прякото участие на естественото осветление - свойство, характерно за всички модерни зали от подобен ранг.

Образ

Акцентите на архитектурния образ са тотално променени. Вместо затворената, архаична и клаустрофобична архитектура на "диктатурата на пролетариата", проектът предлага открита, проста, монументална по мащаби, но човечна в подробностите гражданска архитектура. Участието на истински дървета в екстериора - на покрива също толкова непринудено, колкото на терена - е безспорен хит на композиционната идея.
Възможно е при разработката на проекта шестте колони от стария портик да бъдат свалени на ниво терен и оставени самостоятелно в пространството на главния вход като реверанс към "паметта на града" и духа на мястото.
Глухите калканни стени, които разсичат крилата на Партийния дом, не съдържат символни внушения. Тяхната задача е да носят покрива, да съдържат инсталации и да оформят непринудено централен ризалит с контрастен характер. Гигантските стени служат двустранно за фон на корпусите с традиционна архитектура. Неизбежните компромиси във връзка с прехода от едното към другото са решени категорично - чрез отказ от преход. Основната композиционна идея не развързва Гордиеви възли - той ги сече.

Марио Бота, архитект