Кавичка в дома ни
В тези трудни за вестника дни, когато министърът на културата иска да го изгони от редакцията му, все си казвах, че не бива да пиша за "Култура" - проявената простащина ще мине и ще замине - в крайна сметка не помещенията правят вестника, а списващите го и четящите го, както не обстановката прави ресторанта, правят го готвачите и сервитьорите, правят го поднесените гозби и напитки.
И щях да удържа да не пиша за нашия дом, ако в последния брой, в рубриката "Хетерологии", не бях срещнал едни - ненавистни за мен - кавички. Не ", а '. (Няма как да сложиш в кавички кавичките, затова ги изписвам така.) От известно време си говорим за тези чуждоземни кавички ('!) с колегата и приятел Марин Бодаков. Той твърди, че крайно време е да ги въведем и да регламентираме употребата им, според него те са много необходими, когато има цитат в цитата - вътрешният цитат трябвало да бъде отделен с чуждоземските кавички, за да бъде четлив.
Марин е друго поколение, доста по-млад от мен, те дотолкова са се сраснали с визуалното, че търсят крайна четливост и означеност и в текста. За това поколение, струва ми се, най-добре би било, ако текстовете се пишат в режим "plein text" - и различните значения да се изписват в различен режим на гарнитурата - ту получерно (болдвано!), ту в курсив ("италик"!), в различен кегел на буквата, а защо не и в различен цвят. След като в текста естествено се върви от смисъл към смисъл, защо отделните смисли да остават затворени само в редовни букви, когато могат да бъдат подчертани и изтъкнати?*
Редакторът Бодаков отлично знае що е текст и прекрасно си дава сметка до какъв мързел за ума и до какво затриване на писмения изказ би довело такова експресивно (изразително тоест) писане. Но държи на своите кавички, 'чуждоземни', както им казвам.
В последния брой обаче те са излезли от употребата "цитат в цитат" и са се намъкнали в други значения. Те продължават да си присвояват значения и пред мен, смутен и ядосан, все повече започва да се изправя въпросът за употребата на чуждестранни знаци в нашата писмена култура.
Първо беше отстъпът. Още преди промените започна да става модно деловите писма да се пишат "както по света", т.е. без отстъп, който да бележи началото на новия ред. Промяната постепенно заля цялата кореспонденция и това естествено повлече след себе си дурхшуса - по-голямо разстояние между абзаците. После, постепенно, не знам по каква причина, името на адресата и изпращача в нормите за писане на делово писмо си смениха местата - все по чужд маниер. После пощите ни наложиха промяна на местата им и върху пликовете.
Промени ли нещо това, освен стереотипа на дъртаци като мен?
"Култура" също има свой дял в промяната. Публиката, читателите ни и приятелите едва ли знаят през какви спорове мина промяната, през април 1991 г., когато нашият прекрасен художник Христо Градечлиев успя да наложи не двустранно, а ляво равнение на текстовете в колоните, за да се получи "флаг" отдясно, за да има далечен намек, смигване към ръкопис (все с тази цел той избра и шрифта). Налагането беше придружено с дълги и бурни несъгласия, позовавания на едни или други традиции, авторитети и смисли. И не беше лек и еднозначен нашият избор - спомням си, че проф. Никола Георгиев, разбрал, че статията му ще се отпечатва по този начин, категорично отказа да я даде, трябваха много доводи, много увещания, за да се съгласи най-накрая...
Защо дърдоря всичко това?
Защото всичко има смисъл в културата. Както между балсовите трупи на "Кон Тики" има невидими и ненужни на пръв поглед дъски, които ако се мръднат само със сантиметър нагоре-надолу, салът завива наляво или надясно, така всяка промяна на точка, на отстъп, на дурхшус откланя в една или друга посока плаващият дом на културата. Промяна на кавичката също ще го отклони.
И си мисля, че вместо да се занимавам с някакъв министър, по-добре ще е да отида да се карам с Марин - да си седнем с него на кръглата маса на културата - на Културата - на "Култура", да си избодем очите, ако трябва, но да се разберем какво е кавичката, къде е кавичката, каква е кавичката.

Христо Буцев

* Вижте как пишат децата в Интернет-форумите.