Наградата на Приятелите на "Монд дипломатик" 2003 - срещу уеднаквената мисъл - бе присъдена за първи път през декември м.г. на Хауард Зин за книгата му "Популярна история на Съединените щати". По повод връчването на наградата четиримата патрони публикуваха следния текст.

Да пропукаме мисленето

Къде са днес хората като Бертран Ръсел, осмеляващи се, заедно с Айнщайн, в разгара на Студената война да призовават към разоръжаване? А единайсет години по-късно да се противопоставят на американските вандалства във Виетнам чрез създаването на Международния съд срещу военните престъпления?
Къде са жените, които с Манифеста на 343-те се осмелиха публично да се поставят извън закона, като заявиха, че са правили аборт - за да искат свободен достъп до контрацептивите и до доброволното прекъсване на бременността? Къде са съвременните Стефан Цвайговци и Хайнрих Бьоловци, нападащи властта дръзко и на висок глас? Оазисите на Иван Илич окончателно ли пресъхнаха?
Къде са хората като Анри Кюриел, отказващи да избягат от Египет, за да се опълчат на Ромел? Къде са антиколониалистите като него, прекарващи осемнайсет месеца в затвора за поддръжката им за ФНО?
Къде са хората като Ганди, плащащи със себе си, за да ускорят падането на Британската империя в Индиите?
Къде са онези 121 човека, които оправдаваха актовете на неподчинение и помощта за въстаниците, смятайки, че: "чрез спонтанно себеосъзнаване, извън рамките и предписаните лозунги, за пореден път се роди съпротива, търсеща и измисляща форми на действие и средства за борба, съобразени с новата ситуация. Било поради инерция или доктринална свенливост, било поради националистични или морални предразсъдъци - политическите групи и сериозната преса са се разбрали да не признават смисъла и истинските искания на тази съпротива."
Къде са днес хора като Албер Лондр, топящи перото си в раните на Гвианската каторга, разобличаващи още през 1920 г. заблудите на младия СССР, успяващи да постигнат промени в законодателството върху лудниците или осмеляващи се да настроят срещу себе си френските колониални среди?
Къде са мислителите с размаха на Фуко, радикално революционизиращи погледа към лудостта, затвора, сексуалността? Къде са хората от величината на Бурдийо, възстановяващи социологията и в същото време упорито защищаващи социалната роля на критичния интелектуалец? Къде са днес Хана Аренд, Корнелиус Касториадис, Антонио Мачадо или Федерико Гарсия Лорка?
Днес духовете са напъхани в обезличаващ калъп. На уеднаквяването на речта може да се равнява само елементарността й - но нали разбирането на света в неговата сложност, в неговите тънкости и противоречия е същността на човешката еманципация!
Някои жени, някои мъже продължават все пак да влизат в ежедневни битки, да се борят лице в лице, да действат неуморно, за да пропукат доминиращото мислене. По този начин те смело утвърждават във времето ролята на критичния интелектуалец като контравласт.
Именно за да ги подрепи, да ги изтъкне и за да се бори със сегашната интелектуална апатия, Асоциацията на приятелите на "Монд дипломатик" създаде Наградата на приятелите на "Монд дипломатик" - срещу уеднаквената мисъл. Поддържайки намеренията й, ние поемаме патронажа над нея.

Дарио Фо, нобелов лауреат за литература,
Коста Гаврас, кинорежисьор,
Хосе Луис Сампедро, писател,
Жозе Сарамаго, нобелов лауреат за литература.


Бел. ред. Асоциацията на приятелите на вестник "Монд дипломатик" е основана през 1995 г. През 2000 г. тя става най-големият акционер на вестника след групата "Le Monde" - асоциацията и работещите във вестника държат днес 49% от капитала му. Асоциацията на приятелите на "Монд дипломатик" организира годишно повече от 600 изяви - колоквиуми, дебати - във Франция и в чужбина и така играе важна роля в разпространението на идеите.