Многогласната общност

Жил Шатле, Жак Дерида, Жан-Пиер Фай и Доминик Лекур основават през 1983 легендарната днес институция на Международния философски колеж като алтернатива на ригидното университетско образование и на институциализираната академична философия, доминираща в епохата в Европа и в частност във Франция. През изминалите години Колежът остава място за разгръщане на свободната критическа философска мисъл, през което преминават голяма част от големите философи на втората половина на XX век. През 2003 Колежът празнува двайстия си рожден ден с международни срещи в Париж ("Работата на мисълта: стилове, кризи, преходи"), открити от президента на Колежа Франсоа Нуделман, с участието на някои от най-авторитетните му фигури - Жак Дерида, Жан-Люк Нанси и Мишел Деги. В юбилейния период се появява и новият брой на списанието Rue Descartes.

Списанието е привидно просто именовано от адреса на Колежа в Париж, помещаващ се в сградата на Министерството на науката на ул. "Декарт". Но очевидно името е заредено и с по-дълбоко послание, резултат на щастливия случай. Резонансът на думите "улица" и "Декарт" (имплициращи сблъсъка на мисълта, рационалността, опита и личното с тълпата, случайността, публичното и безликото) е достатъчно символичен и сам по себе си предлага поле за импровизация пред мисълта. Въпросният брой сякаш тематизира резонанса на това име: той е посветен на мисълта върху общността, и то върху политиките на общността, на политическата общност, чието "естествено" място, самото й място, разбира се, е улицата.
Под редакцията на президента и вицепрезидента на Колежа, Франсоа Нуделман и Антониа Сулез, с нова концепция, актуални рубрики и нов, впечатляващ дизайн, Rue Descartes придобива нов, адекватен на момента статус и си възвръща престижа на едно от най-влиятелните културни издания във Франция. Неговата стратегия се основава на публикуването на тематични броеве (между последните броеве можем да отбележим "Материалът, виждането и чуването", "Queer: да мислим отново идентичностите", "За какво служи философията на науката"), интервю по темата на броя с водещ философ/творец (напр. Едуар Глисан, Пиер Сулаж, Жорж Диди-Юберман, Жак Рансиер), хроники (водени от Жан-Люк Нанси, Мишел Деги, Жак Рансиер), богат визуален материал. Последният брой на списанието включва уводна статия на Жерар Бра и Франсоа Нуделман, подкрепена с техните концептуални изследвания, съответно "От един народ към друг" (Бра) и "Общности без генеалогия" (Нуделман), както и с текстовете на Жан-Пиер Маркос ("Политически версии на Едното"), Фредерик Нера ("Свръхекспозицията"), Франсоа Русел ("Смисълът на общото: дисонанси на лаическите гласове"), Патрик Воде ("Изкуство на общото") и не на последно място - обширният разговор на Франсоа Нуделман с Жак Рансиер "Общността като разногласие". В рубриката "Реплики" списанието помества лекцията на Жак Дерида "Тази нощ в нощта на нощта..." върху "Музиката на почит" на Мари-Луиз Мале.
Основните мотиви в централните текстове на Нуделман, Бра и Маркос гравитират около наследството на политическата мисъл на Хобс и Шмит, представляващи опорни точки в генеалогията на модерната мисъл върху политическото (или бележещи началото и края й?), очертаващи в критическа перспектива нейните жалони и подложени тук на свой ред на безкомпромисен анализ, чиято крайна цел е, разбира се, критическото преосмисляне на политическите принципи, фигурирали модерната история. Централно място в анализа заемат понятията народ и суверенност, и традиционно свързаните с тях теми за хомогенността, идентичността, репрезентацията, произхода и "природния", онтологически характер на политическата общност. "Политики на общността" като цяло се намира под знака на Жан-Люк Нанси и Жак Рансиер, доколкото следва техния радикален опит за редефиниране на понятията народ и общност. Концептуалният брой осъществява значима крачка в мащабния проект за очертаване на нова парадигма на политическата мисъл, основана на представата за "несубстанциални" народ и общност, тоест предполагаща съпротива срещу идеята за тяхната подчиненост на репрезентацията, хомогенността, формата, логоса и закона. "Политики на общността" продължава търсенето на един безименен друг на общността (другият, когото Нанси назовава битие заедно, а Бланшо - непризнаваема общност). В крайна сметка новият брой на Rue Descartes скандира по свой начин и тласка напред големия общ въпрос: възможна ли е и как е възможна общност на сингуларностите, съществуване заедно, което не заличава неповторимостта и не абсорбира другия в парадигмата на същото? Изданието на Международния философски колеж сигнализира необходимостта от безкомпромисен критически дебат, с който всяко политическо действие трябва да започва. Нестихващият шум на света днес резонира като дванайстия удар на часовника: настъпва ден за нова политика и за нова общност.

Боян Манчев

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Rue Descartes, бр. 42: Политики на общността. Paris, PUF, 2003