Тил Ойленшпигел като жива буфонада

Миналия петък времето и пространството в концерта на Симфоничния оркестър на Българското национално радио бяха разпределени сякаш в три отделни зони - за три отделни композиции и трима музиканти, които ги оцветиха тъй както им диктуваха талантът, възможностите и вкусът.
Виолончелистът Христо Танев избра "най-виолончеловата" композиция за своята поява като солист пред оркестъра, с който работи - концерта на Дворжак. На пулта бе немският диригент Томас Калб. Танев е чудесен музикант и виолончелист със знаменита инструментална култура; единственото, за което може да се съжалява, е, че рядко свири - впрочем къде ли и да свири при този интензивен неинтерес към "стандартните, класически форми на концертно общуване. Много е приятно да слушаш виолончело без челизми, без излишни, патетики, без звукови "драми"; Танев свири естествено, с много вкус, пълни фактурата изцяло и държи на бистротата в артикулацията дори в един толкова изкушаващ към друг тип ефекти концерт. В този смисъл най-ярка бе втората част, в която решението за реален звуков диалог между диригент и оркестър и солиста бе най-релефно проведено. В останалото време Танев бе подложен на истинска звукова инвазия. Най-неприятно беше прекалено силното дефилиране на медта за сметка на баланса в самия оркестър и най-вече с оказалото се на моменти много самотно виолончело на Христо Танев. За съжаление, все още у нас или, да кажа ли, отново у нас разлика между сила и интензитет на звука не се прави. Това е въпрос на звуков самоконтрол. Един самоконтрол, който би трябвало да показва звуковите граници между отделните динамики и особено тяхната относителност при отделните стилове и отново при различната музикална фактура.
Последва Фантазията за пиано, хор и оркестър на Бетовен, в която главната роля бе на пианиста Марио Ангелов, който също работи постоянно в оркестъра. За разлика от Христо Танев, Ангелов концертира доста по-често поради гъвкавостта и многообразието, може би, на собствените си интереси - той е известен вече и в полето на съвременната музика, затова беше много интересно да се чуе във Фантазията.
Имаше за какво! Първо синхронизирането на идеите на диригента и солиста се получи; получи се най-вече по посока на звука. Калб е диригент, който, както Марио Ангелов свири доста активно музика на ХХ век. Когато тази практика е редовна или честа, тя по специфичен начин започва да рефлектира върху звуковите параметри на изпълнението на музика от предишни епохи. Ангелов великолепно съчета "фантазната" част от своята партия със строга, логична и същевременно разнообразна звукова визия. Тя бе споделена от диригента и допълнена с интересно фразиране, което форматира стилово творбата. Действително смислено и интригуващо музициране, в което гъвкаво се включи и Смесеният хор на БНР.
Третата третина на концерта бе на диригента! Симфоничната поема "Тил Ойленшпигел" бе действително красивият шок в края на концерта. Бе и демонстрация на интерпретатора. Идеята за творбата като една от симфоничните "игри" на композитора, в която театралното е над всичко, бе ефектно и последователно изведена. Цялата красота на Щраусовия оркестър се разкри в тези двайсетина минути. Бе толкова щедро, така смайващо на моменти, пълно с виц и енергия! С ясно намерение, смело и последователно изведено със смеха и препускането на самите инструменти в един цялостен, завършен буфостил. Вън от всякакви излишни философствания - спонтанно, витално! Тук блеснаха и някои от музикантите на оркестъра - концертмайсторът Димитър Данчев, когото с изненада "установих" на първия пулт на СО на БНР, един професионалист с култура и критерии, както и първата валдхорна Ясен Теодосиев (не така успешно следван от своите колеги в групата). Един урок по съвременно тълкуване на бавареца Рихард Щраус проведе Томас Калб, направи го блестящо, запомнящо се.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо