Отиде си

проф. Лили Атанасова.

С нея сякаш си отива една етика - на изключителна честност и всеотдайност към музиката... Тя беше сред музикантите с възрожденски дух, за които музиката беше не просто средство за себеизява, а храм, на който се служи.
Този възрожденски дух Лили Атанасова беше придобила в семейството си - на музиканта Георги Атанасов. Домът му се посещава от видни интелектуалци, в семейството се музицира, говори се за литература, музика, живопис. Цари атмосфера на добронамереност. Тази добронамереност беше сред качествата на проф. Лили Атанасова. И в най-тежките си мигове, дори когато беше много болна, тя не изгуби светлото си отношение към света.
На пиано Лили Атанасова се научава да свири по слух. Може би оттук е и особената естественост в свиренето й - вътрешният усет е толкова завладяващ, че човек дори не мисли за сложностите на професионализма. (Проф. Лили Атанасова не обичаше тая дума и в същото време ненавиждаше липсата на професионализъм.)
Тринайсетгодишна тя постъпва в класа на проф. Андрей Стоянов в тогавашния Среден отдел на Музикалното училище. Школата му й дава нещо много повече от пианистично майсторство: развива широтата на мисълта й, позволява й свободно да избере жизненото си поприще - както и на други от класа - Блага Димитрова, Юри Буков, Лиляна Бочева - все личности със замах и собствен стил. По-късно Лили Атанасова става асистентка на професора си и въпреки настояванията му да концертира, постепенно се отдава на педагогическа работа.
За свиренето на Лили Атанасова може да се говори много и с респект. Тя имаше вродено чувство за вътрешната мащабност на творбата. Нейната фраза, артикулация, нейното туше бяха изключително прецизни и красиви. Това, което изискваше непрестанно и от учениците си, беше красив тон, красиво свирене. За нея думата "интерпретация" би звучала кухо и студено. Тя твореше, ваеше музика. Паметни ще останат концертите й с творби от Бетовен, Шопен, Шуман, сонатните й вечери с проф. Владимир Аврамов. За съжаление тези музикални празници бяха малко. Дали поради вродена скромност, или поради непреодолима сценична треска, Лили Атанасова рано напусна концертния подиум. На последния й концерт имаше толкова много публика, че поне половината не успя да влезе в залата. А тя не повтори концерта. Остави и много малко записи. Голямото й изкуство за съжаление живее почти само в спомените на съвременници и ученици... На учениците си проф. Лили Атанасова предаде това, което имаше да каже чрез пръстите си.
Години наред тя заемаше отговорни обществени постове. Беше декан в инструменталния факултет на Консерваторията. Оглавяваше Комисия за международните конкурси за инструменталисти - изключително "горещо" място, което се нуждаеше от принципен и неподкупен човек като нея. Тя създаде и дълги години оглавява международния фестивал "Лауреатски дни "Катя Попова" в Плевен и това бяха най-силните години на този фестивал - благодарение на авторитета и обаянието на проф. Лили Атанасова в България гостуваха големи музикални светила. И в нито един момент не си позволи и следа от себеизтъкване.
Школата "Андрей Стоянов - Лили Атанасова" продължава чрез многобройните й ученици, пръснати по цял свят. Умееше да открива и "отглежда" таланти, да развива онова, което природата е заложила в индивидуалността на всеки ученик. И всички оставаха (и вероятно ще останат) сплотени в едно музикантско семейство, в което всеки цени другия така, както правеше тяхната учителка. На 80-я й рожден ден - през ноември 2001 г. - "семейството" й устрои тържество в залата на ДМА "Панчо Владигеров". Присъстваха много, от различни поколения. Беше красив празник. Цареше атмосфера, изпълнена с обич. Обич взаимна. И проф. Лили Атанасова каза, че никога не е преставала да се интересува от съдбата на учениците си. И добави, че би желала учениците й да бъдат носители на красивото в изкуството и живота. За тях тя винаги е била и ще остане морален коректив. За всички, които я обичахме - също.
Светла й памет!


Наталия Илиева