Под кодово име Тартюф

Не зная как да нарека това, което е наречено от Асен Шопов "Тартюф" от Молиер и е произведено на сцената на Благоевградския театър.
Човек се чувства неудобно, когато гледа подобни неща. Чувства се неудобно първо заради актьорите, после заради публиката. Заради Молиер - не. Защото, както пише на надгробния му паметник, "той е нужен за нашата слава". И подобни нему.
Това, което вижда човек на сцената, е силно смущаващо. И се чуди на кое от сетивата си да вярва - на очите си или на ушите си. Ако все пак ги насили, се оказва жив свидетел на следното:
Сред един, общо взето, стилен декор, едни актьори, облечени с едни, общо взето, стилни костюми, съдържащи намек за епохата на Молиер и за нашата, показват една семейна история, разиграваща се като в спарена кухня. Скандали, хлипания, крясъци. Децата плачат. Слугинята наперено се заканва на баща им. Един дебел човек е прелъстяван от една жена с глас от секс-телефон като в евтин сериал. Тя иска заради спорта да докаже на мъжа си, че този дебел човек, негов любимец, й е хвърлил око. Под масата мъжът й следи как той просто иска да й скочи. Не издържа. Гняв.
Съпругът по гащи се показва под масата и псува. Евтини семейни сцени заради дебелия мошеник. Дотук толкоз.
Няма значение дали сте познали знаменитата сцена от "Тартюф", която разобличава лицемерието на ужким благия божи служител. По-важното е, че като жив свидетел на подобно нещо, е твърде възможно да изпаднете в силен смут, неудобство и съмнения пред дилемата: кой от вас двамата, вие или режисьорът, има съмнителни представи за театър? Към края, сметнал, че всичко вече сторено по сцената е недостатъчно и бледо, режисьорът с един удар посича подобни съмнения.
Влиза кралският пратеник, облечен като български полицай, иносказателно "намекващ" за Бойко Борисов и "иронизиращ" справедливостта на царя-премиер. След подобен смазващ финал човек си плюе на петите и бяга. А докато бяга, се чуди що за самочувствие трябва да има един режисьор и театър, за да покаже на публиката си под кодовото име "Тартюф" от Молиер подобно вулгарно-миметично отражение на кухненски семейни разправии заради появилите се навсякъде мошеници, маскари и прочие измамници, когато многотиражните вестници го правят ежедневно? Що за наглост - да й пробутва подобна творческа безпомощност за нещо като смела гражданска позиция, че даже и за театър?
Не само Молиеровият "Тартюф". Никоя пиеса, никоя сцена, никой актьор и никоя публика не заслужава подобни пошловати режисьорски "упражнения по спомен" върху нея. Цената е твърде висока. Нищо, че в момента малцина си дават сметка за това.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата