Градовете на бъдещето

Книгата на Уилям Митчел представлява поредната утопия, която се опитва да ни каже какъв ще бъде идеалният град на бъдещето. В този смисъл тя, както и всички утопии, към които неизбежно препраща, може да бъде назована и антиутопия. И това със сигурност ще стане, особено от страна на антиглобалистите, макар че книгата е внимателна към тях и се старае да постигне някакъв своеобразен компромис между глобалистките нагласи и тезите на защитниците на местните особености и регионализма. Защото ясно и недвусмислено заявява, че градовете на бъдещето няма да са територии на крайностите, че в тях не само ще се зачита, но и ще се търси местното своеобразие, а хората няма да се превърнат в "мъкнещи лаптопи и говорещи по клетъчни телефони номади".
Глобализмът ще има своите проекции най-вече в практиката на общуване чрез лесно достъпни онлайн места, чрез прехвърлянето на работата обратно в дома, осъществено чрез електрониката и създаването на денонощни квартали, където всичко е на една крачка и има богати възможности за вторични социални взаимоотношения. Заклетите киберманиаци са убедени, че глобалната цифрова телекомуникационна инфраструктура ще доведе до край на пространството и виртуализация на почти всичко, което познаваме. Иначе казано, глобализмът става много силен, защото доставянето на информация чрез "новата железница Интернет" показва, че няма да е нужно никъде да се ходи... В този смисъл "е-топия" говори за градския живот, но не такъв, какъвто го познаваме, прави паралели с историята на емблематичните европейски градове, защитава идеята на Маклуън, че "градът вече не съществува, освен като призрачна култура за туристи", поставя темата си в контекста на идеята за краищата и смъртите - на философията, историята, авторството и пр. и провъзгласява смъртта на обществения живот и на града такъв, какъвто го мислят традиционните урбанисти.
Защото новият град, градът на бъдещето е поддържан от мрежата, при него разстоянията са без значение, а и връзките между хората се градят по друг начин. Този град е град на е-топии - електронно обслужвани, глобално свързани градове за изгряващия дебют на хилядолетието. За тези градове дигиталните телекомуникационни системи ще бъдат това, което са били каналите за Венеция, тунелите на метрото за Лондон, парните влакове - за неовладените пространства на американския Запад. В тях системата на граници и контрол - заради ролята на киберпространството - няма да е така видима, както са видими границите, стените, порталите и вратите в материалния свят. А архитектурата ще бъде не просто игра на обеми светлина, тя ще включва и играта на цифровата информация в пространството и ще засяга свободното оформяне на екранната повърхност.
Според Митчел снабдяването на дадено място със собствен дух е въпрос на внедряване на софтуер. Сградите на близкото бъдеще ще функционират все повече като големи компютри с множество процесори, с разпределена памет, с множество подчинени уреди и мрежови връзки. А новите е-топии освен всичко друго ще са икономични, зелени градове, които ще работят по-умно, а не по-усилено. И ще се характеризират с дематериализация, обездвижване, изпълнение по поръчка във всичко, интелигентно действие, нежна трансформация. Което ще рече, че в ХХI век можем да поставим условието за градска цивилизованост не толкова върху натрупването на неща, а върху потока от информация, не толкова върху централното място в географски план, а върху възможността за връзка, не толкова върху растящата консумация на ресурси, а върху интелигентния контрол. За да се стигне до ситуация, в която реалните обстановки и виртуалните места за срещи ще действат във взаимна зависимост и взаимно ще се допълват в трансформираните модели на градския живот.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Уилям Дж. Митчел.
е-топия
. Превод от английски Илиян Панчев и Константин Николов. Издателство ПАН-ВТ. С., 2003.