На 12 февруари в серията "Творци на живо" на Анго Боянов и НДК участва поетът Ани Илков. Той е поредният носител на "Златната метафора" - годишна награда на Издателско ателие "Аб", чийто веществен израз е отпечатването на нова книга (очакваме я до месец-два).
В прекрасно експозе Едвин Сугарев назова стихотворенията на Ани Илков "битие, по-прозирно и безпощадно от осезаемото" и чрез примери демонстрира какви страдание и ярост те прибавят към поетиката на постмодернизма (прочее, обругаван цяла вечер). Калин Янакиев поде през искреността темата за публицистиката на автора, обясни как тя среща гняв с гняв, разсмива и парадоксално утешава, а после обрисува образите на неговите резигнация и епатация... Божидар Кунчев уместно цитира Далчев с прочутата му забележка, че характерът е по-рядък от дарбата. Яд ме е, че чухме твърде малко стихотворения.
А и мнозинството от публиката очакваше един "краен" Илков - такъв, какъвто го познава (единствено?) от колонката му във вестник "Седем". То ще трябва да настави в съзнанието си сложната стилистика на политическата му позиция с вежливата и обаятелна топлота в поведението на Ани Илков по време на срещата. Ще ми се да вярвам, че аудиторията е разбрала направеното от Йордан Ефтимов уточнение, че - за разлика от Стефан Цанев, да речем - публицистът Илков не говори от името на народа...
Честваният поет не се подхлъзна по едрите баналности на безпомощния в тази компания водещ Боянов, плямпащ за "мисията" и "харизмата" на поета днес. Както винаги, Ани остана верен на нюансите. И на тяхната цена.

М. Б.