За търговията с време
- Откраднаха ми колата, можеш ли да ми помогнеш?
- Ще се обадя да я потърсят, но ако ти я върнат, ще си мълчиш.
- Това се разбира от само себе си.

Имам чувството, че съм присъствал на този разговор, и то неведнъж, макар добре да знам, че никога не ми се е случвало...
Дори на сериозни изследователи им се налага да разказват легенди, тъй наречените научни легенди. Чрез тях пресъздават събития, за които отсъстват преки свидетелства, но може с висока степен на вероятност да се предположи как са протекли; моделът е изведен, сюжетът трябва само да го илюстрира. Научните легенди не претендират за буквалност - затова са легенди, но претендират за истинност - затова са научни. И всъщност тръгват от познатата далеч не само в науката увереност: не мога да докажа, но знам, че е така. Българското посткомунистическо общество генерира подобна увереност в свръхдози, защото, колкото по-значими са събитията, в толкова по-сенчеста зона се разиграват - публичното говорене "по правило" е лишено от доказателства. За сметка на това частното говорене (в ситуация на обществена тайна) описва сенчестите картини със завидна яснота, защото схемите и играчите се повтарят, триковете са броени, изобретателността отдавна е отстъпила място на наглостта. Така че на дъното на всеки скандал, между купищата недомлъвки, уговорки и абсурди, дремят поне няколко "научни легенди". Разбира се, те не са толкова научни, защото по-скоро става дума за битова наблюдателност, и не са толкова легенди, защото липсва утешителното отдалечаване във времето - сюжетите текат направо под краката ни.
И тъй като аз съм изследовател на медиите, нека разкажа една такава битовизирана-актуализирана "научна легенда" на дъното на скандала около подписаните-неподписаните договори на БНТ с българската рекламна агенция "Пиеро 97" и руския холдинг "Видео интернешънъл".
Преди години, но не много, една национална телевизия, но още нямало други, била оглавена от един стар шоумен. Тъй като той бил врял и кипял в игрите, знаел, че за да спечели нещо друго, освен слава, която и без това имал, трябва веднага да започне някакво технологично обновление - каквото и да било и на каквото и да било. Да намери кой явно да осигури нова техника за телевизията и срещу това тайно - поне един Френски лъв за него, като същевременно убеди владетеля на държавата да плати начинанието - нали телевизията била държавна и той трябвало да се грижи за нея. Така и станало, но владетелят скоро паднал, а следващият отказал да даде обещаните милиони - особено на тази телевизия, оглавена от този шоумен. Най-лошото било, че нетърпеливият стар шоумен вече се движел с новия си лъв и нито искал, нито било толкова лесно да го върне обратно. Тогава му хрумнало, че, за да осигури парите, можел да продаде "на зелено" единственото, с което все още разполагал - времето, цялото рекламно време на телевизията за години напред - какво го интересувало бъдещето й, нали и без това най-вероятно щели да го махнат. Отзовал се един предприемчив търговец на време, който за целта отишъл (или оттам го повикали - все едно) в сенчестата зона на държавата, за да вземе на заем милионите. Бил напълно спокоен не само че ще ги върне, но и че ще ги умножи, защото ще продаде рекламното време на държавата за три, четири или пет пъти повече, въобще колкото каже, тъй като оттук нататък ще казва само той. И не само за държавната телевизия, а за всички, които ще се появят след нея. Никой не можел да възрази, защото всичко станало законно, нищо че тогава още закон нямало. А и той твърдял, че единственото, което му принадлежало истински и на което той истински принадлежал, бил голфът. Когато се осъществила тази продажба на време-заради-лъв, старият шоумен имал един млад помощник в областта на техниката, който обичал да чете "Малкия принц", "Приключенията на добрия войник Швейк" и други книги, подходящи и за деца, и за възрастни. След години, но не след много, същият помощник оглавил същата държавна телевизия, но вече имало и други - по-гледани. Не само за това обаче властта не му била сладка, а защото просто не била негова - трябвало да се подчинява на кой ли не и особено на станалия могъщ търговец на време, както и на един стар журналист, който го бил поставил на този пост за свое удобство и който, като персонаж от много научни легенди, вярвал, че сам е легенда. Търговецът и журналистът взимали, каквото имало да се вземе, а на помощникa оставало единствено да разказва нагоре-надолу какво е прочел в книгите за деца и възрастни. Докато един ден се разбунтувал и решил да повтори играта на стария шоумен. Намерил чуждоземен партньор и му продал цялото време на телевизията за години напред, като срещу това искал да си вземе своя лъв. Впрочем, един лъв вече не стигал, трябвало много левове. Чак тогава помощникът щял да се оттегли и кротко да си разказват спомени със стария шоумен. Обществото обаче, на което, всъщност, принадлежало продаденото време, този път реагирало, защото вече добре познавало играта. Реакцията му също е добре позната: заело се да разказва научни легенди.

Георги Лозанов