90 минути щастие
Каква великолепна, лека като перце и все пак изпълнена със смисъл театрална вечер! Точно преди Коледа "Талиа театер" ни дарява с една извънредно успешна, сърцераздирателна и завладяваща душата постановка, за която още дълго ще си спомняме.
За своята театрална фантазия режисьорът Стефан Москов се е вдъхновил от немския романтик Е. Т. А. Хофман. И както навремето поетът Хофман е иронизирал просвещението, така българският режисьор подлага на ирония нашата сляпа вяра в прогреса.
В страната на червените носове всички си живеят за собствено удоволствие, лудеят и щуреят под съпровод на весела музика. Само един е нещастен заради това райско състояние: интелектуалецът. И той тутакси назначава един съотборник за цар, себе си прави министър и веднага започва усърдно да работи над бъдещето. Край на червените клоунски носове. Вместо това всички поданици са снабдени със сиви маски и биват здраво интегрирани в трудовия процес.
В резултат на научния прогрес се появява Малкият Цахес - досаден, заядлив "противен урод" в червено яке и с огромни крака. Едно писмо на феята (Катарина Пилхер) придава на тази бестия власт над хората. И те издигат в свой идеал Малкия Цахес, който надуто нарича себе си Цинобър. Те боготворят грозния злобар, а себе си принизяват и умаляват, за да съответстват на неговата норма. Само влюбеният до уши поет Балтазар и обичната му Кандида (Ксения Снаговски) устояват на тази зла магия.
Тази приказка за борбата между поезията и развалянето на магия бива разказана от един игрив, въодушевен, раздвижен и изключително гъвкав в превъплъщаването си актьорски състав, малкото на брой актьори от който поднасят на сцената клоуни, реалисти, чиновници, поети, тяло и душа. Божествено комедиантски: отнесеният поет Балтазар на Петер Йордан, Йозеф Хайнерт като заекващия министър, Щефан Шад - обсебеният от "фючър" цар и най-вече Юдит Розмайр в ролята на плешивото отровно джудже Цинобър.
Постановката на Стефан Москов е триумф на фантазията и отдаване на почит към театъра. Бурни овации пожъна заслужено това представление, което за 90, изпълнени с щастие минути ни отвлече в "страната на червените носове", в онзи рай, който театралната сцена все още представлява в своите най-красиви мигове.

Хамбургер Моргенпост, 6.12.2003

Бригите Шолц