Изключителна наслада от гротеската
"Това беше страната на играчите. Дори когато някой умираше, това ставаше само "наужким", пише Стефан Москов. При него мъртвите веднага се изправят. Царят е шут, който реже с трион клона, на който седи и без да ще, огъва триона си във формата на корона. Влюбените се нуждаят от балкон и водосточна тръба, по която да се катерят. За по-голямо удобство - тя отдавна е сложена, но на пода на сцената. И така става. Всичко е въпрос на фантазия.
Богатство на идеи и хрумвания, желание за игра, приказно вълшебство - всичко това характеризира контакта на българския режисьор с фантасмагоричния текст на Е. Т. А. Хофман - разказа за Малкия Цахес...
Стефан Москов, роденият през 1960 г. в София режисьор-новатор, веднъж вече (през 1989 г. в родината си) се е занимавал с Хофмановите параболи за красивото и грозното... Още тогава трябва да е било ясно, че във всяко желание да се поднасят притчи и фабули, в най-яркия комизъм се крие критика към обществото. Москов е просветител и моралист. Рядко се случва обаче да ти сервират морала, опакован толкова раздвижено и игриво...
За своя театър Москов е намерил актьорска трупа, която се потапя в традицията на комедия дел'арте и свързва импровизаторския талант с будеща удивление прецизност. В лицето на Петер Йордан, който играе Балтазар, и Юдит Розмайр режисьорът е открил хамбургските звезди в групата на своите съучастници-комедианти. Но и постиженията на целия ансамбъл - с Йозеф Хайнерт, Щефан Шад, Ксения Снаговски, Катарина Пихлер и Асад Шварц-Мсесиламба е високо концентрирано актьорско майсторство. След 90-те минути публиката се отблагодари с огромни овации, защото "любовта е чувство, то се поражда в ранна вечер". И това бе точно такава вечер.

Гисенер Анцайгер, 6.12.2003

Екхард Мартин