Неразумните все пак не измират
Отначало сцената е цялата в черно, остава само една дупчица за "шпионка", все още не бива да има цвят, все още не се усеща фантазия. После актьорите-скокливци на Стефан Москов започват да подскачат из сцената като увити в бяло диетични бонбони и устато съобщават, че за първи път в историята на театъра ще свържат живота с фантазията. О, да, те ще го направят, но не за първи път, защото това се случва всяка вечер върху сцената и точно в това е великото в театъра - страната на актьорите.
Роденият в България режисьор Стефан Москов иска да накара зрителите си да се смеят и то с най-простичките театрални средства - хартия и дърво, малко боя и музика, и (нека спазим приказния тон) - с най-добрите актьори в света. Великолепни актьори с огромен хъс и наслада от играта: Юдит Розмайр, Петер Йордан, Йозеф Хайнерт, Щефан Шад, Ксения Снаговски, Катарина Пихлер и Асад Шварц-Мсесиламба.
След Чехов, "Пинокио" и "Сирано" Стефан Москов поставя в "Талия театер" "Малкият Цахес, наречен Цинобър" като 90-минутна "комедия дел 'арте-клоунадно-импровизационна пантомимна комедия", свободна интерпретация по мотиви от Е. Т. А. Хофман. Неразумните, фантазьорите все пак не измират. Една фея дарява на джуджето-урод Малкия Цахес способността да бъде смятан и виждан от всички за красив, образован и достоен за обич. Зад това се крие надеждата, че външното признание въздейства върху вътрешния свят и че похвалата и любовните клетви, като самоизпълващи се пророчества, ще станат истина. Джуджето на Стефан Москов и Юдит Розмайр държи в ръка вълшебен лист хартия, с чиято помощ отмъква красавицата Кандида от ръцете на поета Балтазар. В ръката на смотания досаден министър метлата е метла, а в ръцете на поета - благозвучна китара.
Просветителството на Е. Т. А. Хофман се превръща във "фючър", мечтателите с клоунски носове - в сиви като мишки герои на труда, които подпечатват лицензи и разрешителни, а от устата им вместо думи звучи тракането на пишещи машини. Отвори ли обаче уста поетът, чуруликат птици.
Върху сцената, оформена от Чавдар Гюзелев, Москов прави от фантастичната приказка една политическа поучителна пиеса, разказваща своята история наивно и точно поради това неопровержимо. В края на пиесата Малкият Цахес саморъчно разрушава своята магическа сила, докато бонбоните щастливо се носят из въздуха. Из въздуха ли? Стефан Москов е политически романтик. Трябва само да му вярваш.

Ди Велт, 6.12.2003

Хелия Кемпер