Прогрес в страната без бюрократи
Фантазия и живот, свързани в едно: това не е проблем в страната на червените носове, в която не властват бюрократи, а поезия, чувственост, хумор и един цар-клоун. Там няма място за трагедии, животът е комедия. Един ден обаче трезвото просвещение прониква в страната: изведнъж започва да се търси сериозното, науката и най-вече прогресът - или това, което всички смятат за такъв. Но проектът на бъдещето, наречен "фючър", не напредва добре, всичко се обърква и скапва...
След триумфалната си постановка на "Сирано" българският режисьор осъществи на сцената на "Талиа театер" отново една наистина вълшебна, емоционално-вразумяваща приказка за възрастни - "Малкия Цахес, наречен Цинобър". И няма по-подходящо време за премиерата й от дните преди Коледа.
Много, много свободна адаптация по едноименното произведение на Е. Т. А. Хофман е в основата на тази пиеса. Но да се говори за действие в постановките на Москов - това е май твърде силно. Той не се интересува много от истории. Неговите постановки приличат по-скоро на хоро от идеи, по време на което се подпалва един невероятно красив, зашеметяващ фойерверк от хрумки, хумор, вълшебства, романтика и каламбури.
Това е старомоден театър в най-добрия смисъл на тази дума - той се състои от елементи на пантомимата, цирка, вариетето и на вечната комедия дел 'арте, която отдавна смятахме за мъртва. Накратко казано: пиесата предлага 90 абсолютно магически завладяващи минути, които публиката възнагради с дълги и бурни овации.
Седмината актьори са превъзходни - Петер Йордан като Балтазар, влюбен в Кандида (Ксения Снаговски) или Щефан Шад като малко дебелашки, но симпатичен клоун-цар. Направо блестяща е обаче Юдит Розмайр като Малкия Цахес: играеща на колене, подплатени с гигантски ходила, тя подскача, друса се и тропа невероятно игриво по сцената и въодушевява всички с непрестанно променяща се мимика и квичащ глас. Хамбург ще помни още доста дълго този Малък Цахес!

Хамбургер Анцайген унд Нахрихтен, 6.12.2003

Торстен Шьовинг