Да бъдеш естествен
- Христо, по време на първия ни разговор преди три години и половина каза, че за теб киното е мараня, която се издига над асфалта (вж. "Култура", бр. 23 от 2000). Все още ли е така?
- Да, запазил съм това си усещане.
- А какво стана с онези 900 метра лента, подарени ти от продукцията "Занаятът на оръжията"?
- Не съм я ползвал. Изчезна. Наскоро най-сетне се дипломирах в НАТФИЗ с документален филм за "Чинечита" на видео. Плени ме с едни неща, но не можах да снимам тях, а самата студия: лаборатории, павилиони, архиви, декори и т.н.
- Продължаваш ли да асистентстваш в чужди продукции у нас?
- Не съм го правил от април м.г. Нито съм се отказал, нито съм си казал, че имам специално призвание да стоя пред камерата - това ще е суперлукс или глезотия, типични за всеки човек, но ненормални за нашата страна. Общо взето, нещата, с които се занимавам, са свързани ако не с киното, поне с аудиовизията, макар че това пък е пресилено - нито правя предавания, нито вадя продукт след продукт. Например бях оператор на пърформанс на Виргиния Захариева. Често си сменям местата - върнах се от Рим...
- Където си се снимал във филма на Мел Гибсън "Страсти Христови" (The Passion of the Christ). Как попадна в тази продукция - не знам да си давал интервюта...
- През август 2002 бях поканен със "Занаятът на оръжията" на Ермано Олми на филмовия фестивал "Изола Тиберина" в Рим, който се провежда на един остров в рамките на месец и е много добре организиран. По това време Мел Гибсън правеше кастинга на "Страсти Христови" - дългогодишен негов проект, който бе решил да снима в Италия. В последния от десетте ми дни в Рим дойде и мой ред да се пробвам. Присъстваха Мел Гибсън, кастинг-режисьорката и още двама. За мен тази среща бе страхотно изненадваща и трескава. Той ме накара да прочета няколко изречения на арамейски, които трябваше да повтарям след асистента му по диалога. След това поиска да види копие от "Занаятът на оръжията" и бекстейджа на филма. Около 2 месеца само се чувах с Краси Иванов (втори асистент във филма на Олми и впоследствие за известно време мой агент в Италия) и най-сетне дойде вестта: "Одобрил те е. Ти си". И така, Мел Гибсън ми повери ролята на апостол Йоан. През октомври заминах за Италия, за да уча арамейски, на 1 ноември бе първият ми снимачен ден (общо бяха 50, от които съм снимал буквално 40) и след двуседмична почивка по Коледа приключих на 28 февруари 2003... На 2 март се прибрах в София. Имах само седмица-две да се окопитя, след което се хванах с Патрик Сандрен във френската продукция "Смъртно наказание" като първи асистент от българска страна. Доста тежък филм, тъй като беше епоха - трябваше у нас да се пресъздадат Франция, САЩ от 80-те. След това се снимах в италиански трилър - "Стъклени очи" на дебютанта Ерос Пулмели. Ролята не беше голяма, но предпочетох нея, тъй като имах нужда от почивка. Съвременен филм, но не се знае нито кога, нито къде се развива действието - доста абстрактен, заснет изцяло у нас. После с приятели снимахме реклама. Освен това, наскоро (от 19 до 26 ноември) с Виргиния ходихме в Япония на Х европейски кинофестивал в Осака - "Занаятът на оръжията" бе купен от много мили японци, които ще пуснат филма по екраните през септември догодина - забележи колко рано започва тяхната рекламна кампания. Във връзка с това през цялото време давах интервюта и от фестивала не видях нищо.
- Провървя ти наистина с този филм...
- Така е. Не че няма ден, в който да не мисля за него, но ми остави сериозен отпечатък - и от режисьора, и от крайния продукт...
- Срещал ли си се оттогава с Олми?
- Не. Не знам защо така стана. Не съм човек, който би безпокоил някого - обаждал съм му се за рождените дни и толкова.
- Малко съм шокирана от факта, че екшън-звездата Мел Гибсън е направил действително сериозен филм на библейска тема.
- Той се оказа човек с много широк диапазон. Има титанични изпълнители, но има и такива с чутовна доброта в излъчването. Мел Гибсън е сред вторите. Но той си има собствена стая на собствен етаж.
- И кои са му съседите според теб?
- За разлика от мнозина, които носят своята претенция, идиотщина и сила в интелектуален план, Мел Гибсън я има, но е по-близко до природата с тези учудени светли очи... Може би защото идва от Австралия. И той, и сънародниците му в Холивуд Никол Кидман, Ръсел Кроу, Джефри Ръш, Сам Нийл, са по-обикновени и като че ли по-живи. Виж каква сила излъчва всеки от тях - това е австралийската школа, микс от театър и кино. Тоест не мога да съпоставям Мел Гибсън с Робърт де Ниро например. Ще заприличам на австралийците, дето заселиха земята си със зайци, защото нямат това животно, и, неопитомени, зайците, започнаха да изяждат всичките култури, и станаха напаст; след това внесоха лисици, за да изядат зайците, но те пък не се интересуваха от тях, та си вкараха нова беля...
Освен това Мел Гибсън е дълбоко религиозен, откърмен е с тази вяра, построил е църква в САЩ...

- Къде?
- Не знам. Но с Христо Шопов, който играе Пилат Понтийски, успяхме да гледаме филма през септември, когато се наложи да дублираме някои реплики.
- И какво е впечатлението ти?
- Не искам да се произнасям. Просто нямам мнение. Така се чувствах и след като гледах "Занаятът на оръжията". Имам нужда да го видя още един-два пъти - филмът беше тежък, сериозен, силен... А и не беше монтиран изцяло...
- Хареса ли се?
- Аз никога не се харесвам.
- И така, Джим Кавизъл играе Христос, ти - апостол Йоан, Христо Шопов - Пилат. Кои са другите?
- Румънската актриса Мая Моргенщерн играе Мария, Моника Белучи - Мария Магдалена, Лука Лионео - Юда...
- Има ли разлика между Мел Гибсън-звездата и Мел Гибсън-режисьора?
- Огромна. "Страсти Христови" е негов авторски проект - той е сценарист (заедно с Бен Фицджералд), режисьор и продуцент. Питах го дали ще се снима, а той отвърна: "В толкова сериозен проект за мен роля няма". Но през цялото време играе и се закача между сцените, които изгражда с оператора и актьорите. Страхотен пич.
- За какво по-точно става дума в "Страсти Христови"?
- Филмът разказва за последните 12 часа на Христос. Изграден е изцяло на библейска основа и върху много писания, с които режисьорът разполагаше, а те не са типичните продаваеми издания на Библията. Тоест това си е някаква негова визия за нещата. Например според Гибсън Христос не е онзи филигранен човек, а с по-груби черти, по-мургав, с по-дълъг нос, и не е с някакви драскотини по тялото изнемощял на кръста, а жертва на невероятна агресия, с огромни прорезни рани, потънал в кръв, бичуван, кълван... Между другото, той веднъж ми сподели: "Имам едни уникални издания, склонен съм да им вярвам, и там пише, че Христос е бил леко мулат, грубоват и мъжествен." И се опита да пресъздаде доста силен човек.
- Как работи Мел Гибсън с оператора - преди малко спомена, че обсъждат епизодите...
- Доста сериозна тема. Доколкото си спомням, операторът имаше свобода през първите две седмици, докато филмът тръгне по собствения си път. След това режисьорът все пак сам започна да контролира процеса, имайки пълно доверие в оператора, разбира се. Тоест една силна индивидуалност се сблъска с друга - и операторът Калеб Дешанел не е случаен, има награди, номинации за "Оскар"... Между другото, той е заснел и "Патриотът", където Мел Гибсън е актьор. Изобщо тук отново бях свидетел на схемата "съмишленици, които добре работят заедно", с която се сблъсках при Ермано Олми. И ако там тя би могла да се нарече "семейно кино", при Мел Гибсън е "приятелско кино". Например, той е заедно с двамата копродуценти още от "Смело сърце". Става дума за изключително ефективен екип. Имат изобилие от свои проекти, продуцират и чужди... Да не се изхвърлям, но мисля, че Icon Production прави поне десет стабилни филма на година. "Страсти Христови" например не разполага с бюджета на "Титаник", но е не по-малко мащабен като размах и изказ. Снимахме в Матера - древно градче в Южна Италия, което много прилича на Йерусалим, и почти нямаше нужда от декори. Голямото строителство бе в "Чинечита". Художниците бяха италианци, разбира се. Общо взето, Мел Гибсън е влюбен в Италия.
- Спомням си, че навремето ти бе направил впечатление импровизационният метод на снимане при Олми. Как беше при Гибсън?
- Начинът им на снимане в някои отношения е сходен, в други - никак. Но пък, работейки с много американски режисьори (далеч под класата на Мел Гибсън), съм виждал доста по-прагматично отношение на терен. Тоест единственото нещо, което мога да кажа сега за този филм, е, че има европейско излъчване. И самият му режисьор работеше като европеец почти през цялото време. Импровизираше здраво, подобно на Олми, често не е имало дори разговор преди първия кадър или дубъл, но ако отстраненият режисьорски поглед хване нещо, което си напипал, и му е интересно, те кара да продължиш в тая посока. Категоричната разлика между Олми и Мел Гибсън е, че в "Занаятът на оръжията" нямах нито за миг сценарий, а тук имах през цялото време. Непрекаленото взиране в сцената при Олми (чел съм репликите половин час преди снимки или най-много предната вечер) ми даваше импулсивност, докато тук разполагах със сценария още две седмици преди снимки, сцените с текст бяха репетирани многократно, останалите - четени. И човек си създава определена визия за нещата. Естествено, като отидеш на терен, се оказва, че изобщо не е така - енергията е по-друга, има стена на три метра вдясно, срещу теб не е лицето, което си си представял при първия прочит... Това неизбежно променя начина ти на поведение - за добро или за лошо. И след това Мел Гибсън иска да отидеш в посока, която на него му е по-симпатична, и разговаряте...
- Тоест държи се либерално?
- Да, във всеки случай по-либерално от Олми. Най-интересното е, че от всеки режисьор можеш да вземеш това, което на теб ти импонира. И в случай, че застана зад камерата някой път, този опит не е за подценяване.
- "Страсти Христови" излиза на екран в САЩ на 25 февруари, разпространяван от Newmarket Film Group...
- Не знам кой точно го разпространява. Доколкото разбрах, правата за Европа имат унгарци. Но възникна жесток проблем - филмът бе обявен за антисемитски и цялата еврейска общност се възпротиви срещу него. Започна война, още преди да е монтиран. Явно, наши журналисти от всекидневниците, които имат навика да се сдобиват със сведения и знания от интернет, през лятото бяха хванали и пораздухали темата. Обадих се на колеги в Италия. Отговориха ми: "Не, тук скандалът не е толкова раздухан". От Америка пък ми звъннаха приятели, че по всички вестници и почти всички телевизии тече реклама на филма и ако някой сериозен евреин се изкаже против него, излиза друг, още по-сериозен, и го опровергава с аргумента, че той все още не е гледан и не може да се оплюва предварително. Изобщо нещата в Щатите, изглежда, са на кантар, докато тук бяха преекспонирани. Очевидно са намерили дистрибутор, но не и сред най-големите компании.
- Всъщност "Страсти Христови" обещава да бъде посрещнат на нож, подобно на "Последното изкушение на Христос" на Скорсезе...
- Не знам как ще бъде приет, знам само, че му обявиха война, преди да излезе на екран. А той си е по Библията, не е някакво изкривяване на събитията. Отговорността за разпъването на Христос не е само на Пилат и на физическите му извършители, а и на цялата еврейска общност... В Библията не знам да е по-различно. И във връзка с това не разбирам защо са тези нападки.
- Христо, актьори все по-често стават режисьори, а ти - обратното?
- Не знам. Засега е така. Може и да се променят нещата. Не страдам.
- Пишеш ли сценарии?
- Имам някакви стари, от които съм извърнал глава, въпреки че съм ги писал с много страст. Някои ми се струват наивни, други - непостижими, трети - овехтели... Човек се променя. Минаха вече две години от последния ми сценарий - чувствам го близък, много е странен, не искам да го разказвам, може някой ден и да го заснема...
- Снимаш се успешно в чужди продукции, а канят ли те в български?
- Да, случвало се е. С някои се разминахме заради ангажиментите ми в чужбина - например с двата последни филма на проф. Владислав Икономов "Прости нам" и "Капанът". Други два-три, където бях преминал кастинг, пропаднаха заради липса на пари... Общо взето, тук играя само в епизодични роли - след анархиста в "Суламит" на Христо Христов и ролята в "Остатъци" на Росен Елезов, последното ми участие е като шофьора Пилето в "Печалбата" на Магърдич Халваджиян (бях първи асистент-режисьор и ме снимаха в крачка поради липса на подходящ актьор).
- И какво, догодина ще чакаш "Оскар"?
- Със сигурност не чакам "Оскар", но се надявам посланието на филма да бъде чуто. Макар и със закъснение, ако отекне в душите истинската причина за появата на Христос, то ще е по-важно от всякакви буквални жестове. Пък и "Оскар"-ът не е реалната оценка. Важна е самопреценката, самокритичността, изобщо онези неща, които те карат да бъдеш естествен.

8 януари 2004

Разговора води Геновева Димитрова


Христо Живков е на 29. Завършил е кинорежисура в НАТФИЗ при проф. Христо Христов. Лицето му стана световноизвестно с филма на Ермано Олми "Занаятът на оръжията", където изпълни главната роля. Тези дни предстои да излезе на екран в САЩ "Страсти Христови" на Мел Гибсън, където Христо Живков се явява като апостол Йоан.
Разговор с
Христо Живков