Живот в шпагат

Елка Чернокожева, ръководител на секцията "Емпирични културни изследвания" на Сорбския институт, Бауцен, е авторка на първата и заедно с Дитер Крамер съставителка на втората част от изследването "Хибридни светове", представящи рефлексия върху проблеми на етнико-културното различие.
В първата книга "Хомогенното и хетерогенното" Елка Чернокожева привлича опита на своя "двойно външен" поглед, резултат от преплитането на множество движения между София, Берлин и Бауцен, в емпиричното проучване на материали от немската преса, посветени на живота на сорбите като славянско малцинство в Лаузиц, Германия.
Без да има за цел журналистически анализ в тесен смисъл, работата прави опит "качествено" да проучи "дискурсивното лимитиране" на етнико-културната другост спрямо "количествената" констатация, че за сорбите "много и малко се пише".
Изследването започва с група от текстове, демистифициращи "акробатиката" с цифри в медийните текстове за сорбското малцинство, където другостта е сведена до необозрима "финансово-техническа" плоскост, която затруднява диалога. Проучва в следващите раздели принципите на пренос, дихотомия и субстанциализиране, изграждащи мисловната фигура на хомогенността, обсъжда ролята на националната държава за поддържането на еднозначността в концепцията за етническото и на журналистическите дискурси като агенти на тази еднозначност в стратегиите на сортиране, изключване и премълчаване.
Фолклоризацията специално е обсъдена като хомогенизираща перспектива, където хора и култури са редуцирани до романтическия конструкт на едно минало, проектиращо подчиненост спрямо модерната ни представа за себе си. Към фолклорното без фолклоризация и съществуването му "просто като игра" е насочен интересът на авторката. Рефлексията над удоволствието и смеха като елементи на сорбската култура не само в преживяването на фолклорното изпробва тази пренебрегната според нея наблюдателна перспектива. Удоволствието от прекрачване между световете и езиците, приключенията в непрестанно свързване на разделеното в един "живот в шпагат" на самия индивид са забравени в просвещенската ни модерност.
Във всички свои части текстът коментира нуждата от нови дискурсивни проекти, предлагайки формулата "или-и-или" за събиране на онова, което доскоро не е било събираемо, за съвместяване на дискурсите за едната и другата култура, за да могат разликите да бъдат наместени в отношение една към друга.
Последната част въвежда перспективата на мнозинството спрямо дискурса за сорбската култура: погледът, насочен изцяло към подобното, е беден. Съчувствие, солидарност и симпатия могат да възникнат и към различни светове. Така че мнозинството се нуждае от малцинството в "двойността като увеличен потенциал за действие".

Втората книга на "Хибридни светове", "Ежедневното общуване с различието", сборник от текстове на автори, работещи в различни изследователски сфери, разширява полето от практически примери, теоретически аргументи и политически визии за различието и хетерогенността с акцент върху образователната перспектива. Всички текстове са обединени от разбирането за културното многообразие като ресурс сред всеобщата циркулация на стоки, знаци, светове.
Дитер Крамер например очертава в текста си "Нашата култура е най-добрата. Но не всички мислят така" множество връзки между локалното и универсалното: Практикуваният контакт с различни светове подхранва способността за толерантност и може да снижи конфликтните прагове в глобален мащаб. Поощряването на идентификацията със собствената специфичност може да релативира надпреварата за притежание, да промени отношението спрямо природните ресурси към по-добро стопанисване, да повиши чувството за отговорност и с това "еластичността "на обществото.
И тъкмо в този смисъл текстът на Алфред Тремл "Културното диференциране между изолация и компенсация.
Еволюционно-теоретични бележки и педагогически изводи", важен за педагогическия поглед към проблемите, предлага заедно с "интеркултурната "да подкрепим и една "културна педагогика", която организира собствения ни културен опит, отдавна вече лишен от спонтанност, да потърсим сигурност срещу несигурността, единство, чрез което да отработваме различията, "базата" на индивида за включването му в едно "абстрактно" общество. Въпреки че прибягването до културните ресурси на сигурността изглежда "редундантно", то тъкмо редундантността е мислена като една от най-важните резерви за адаптация към бъдещи предизвикателства.
Ако и участниците в дискусията за етнико-културното различие да съзнават необходимостта за разширяване на научния дискурс за различието към един обществен дебат, то е в едновременност с разбирането, че "не всичко е решимо в границите на вербалното" (Чернокожева).

Ралица Георгиева

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Hybride Welten; Band 1: Das Reine und das Vermischte: Die deutschsprachige Presse ueber Andere und Anderssein am Beispiel der Sorben, Elka Tschernokoscheva, Waxmann Verlag GmbH, 2000
Hybride Welten; Band 2: Der alltaegliche Umgang mit Differenz; Bildung - Medien - Politik, hrsg. von Elka Tschernokoscheva, Dieter Kramer, Waxmann Verlag GmbH, 2001