Няма скука с тях

Дълго се разминавах с "Реката на тайните", дълго слушах (суперлативи) за него, а когато го видях, се изтощих набързо. Шон Пен и Тим Робинс на екрана се оказаха единствената мотивация да остана до края.
Филмът е мрачен, обстоятелствен и въздълъг побратим на поне дузина трилъри на тема "разследване убийството на невинна девойка в Америка". А и след като е на Клинт Истууд, сложете и наднормена сантименталност. Не е за вярване, че "Реката на тайните" е 25-и в режисьорската му филмография - не може и не може да те "потопи", колкото и да се старае, колкото и да е почтен. Безкрило кино.
Този кахърен и тавтологичен филм обаче затвърждава имиджа на Истууд като вдъхновен "актьорски" режисьор (стига самият той да не е в главната роля). Шон Пен е неистов, както обикновено, с тези негови стъписващо сини очи (изпод черните очила), щръкнала коса и безразборно щуреене. В "Реката на тайните" обаче той надскача лимитите на досегашните си симпатични катили - героят му е серийно-таен убиец, влязъл в правия път, от страдание по изгубената си дъщеря хлътнал обратно в поредното престъпление... като грешно наказание и все пак останал с легитимно вирната глава.
От друга страна, старата кримка Истууд не само залага алюзии с класните екземпляри на нонконформизма като "Слийпърс" на Бари Левинсън и "Играчът" на Олтман, но ги е и "ъпгрейдвал". Така жертвата на педофилска похот в "Реката на тайните" като възрастен се явява със смачканото излъчване на... Тим Робинс (толкова внушително достоверно, че облъчва екрана с ирационална травматичност). Представете си, същият онзи непробиваем Тим Робинс, изиграл навремето безнаказано-перфидния продуцент-убиец в "Играчът" (прочее, доста по-опасен от героя на Пен тук). Кевин Бейкън пък, който в "Слийпърс" бе педагогът-педофил, изтърбушил момчешките илюзии в интернат, в "Реката на тайните" е полицай, разследващ убийството на момичето. А иначе става дума за три мъжки живота, разделени от срам и събрани от смърт. Истууд наистина настоява да е извън "мейнстрийма" - на моменти току да завие и към сардоничния мистицизъм на Линч в "Туин Пийкс", но къде ти... Разбира се, на фокус във филма е Америка на ожесточените невзрачници, независимо дали са престъпници, полицаи или деца. Уважавам патоса му, ала не издържам сълзливата му патетичност.
За разлика от издевателски прекрасния "Убий Бил" на Куентин Тарантино (вж. "Култура", бр. 6, 2003), скучно гневният "Реката на тайните" на Клинт Истууд е номиниран за "Оскар" в цели 6 категории (филм, режисура, главна мъжка роля на Шон Пен, поддържаща мъжка роля на Тим Робинс, поддържаща женска роля на Марша Гей Хардън и адаптиран сценарий). Не че ме интересува особено, ала бих се радвала да изтръгне някоя от тях, особено за Шон Пен и/или Тим Робинс.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Реката на тайните, 2003, САЩ, 137 минути; режисьор - Клинт Истууд, сценарист - Брайън Хелгеланд (по романа на Денис Лихейн); продуценти: Клинт Истууд, Джуди Хойт, Лобърт Лоренц; оператор - Том Стърн; художник - Хенри Бъмстийд; музика - Клинт Истууд; в ролите: Шон Пен, Тим Робинс, Кевин Бейкън, Лоурънс Фишбърн, Марша Гей Хардън, Лаура Лини и др.
Разпространява "Александра филмс"