На 10 февруари т.г. почина големият български архитект

Борис Камиларов.

Роден на 28.05.1932 г., израснал в интелектуална среда (по-големият му брат Емил е цигулар), Борис Камиларов завършва архитектура в София през 1956 г. Творческият му път преминава през проектантските организации Минпроект, Главпроект. Софпроект и Интерпроект.
През 70-те години той работи в тясно сътрудничество с архитектите Михаил Соколовски и Цанко Хаджистойчев. По своите творчески постижения Соколовски-Камиларов-Хаджистойчев се нареждат редом до такива архитектурни дуети като Цолов-Васильов и Белковски-Данчов. Тяхно дело са значими произведения като операта в Стара Загора (1971 г, първата сграда в България, построена специално за тази цел), резиденция "Златни пясъци" във Варна (1974), културния комплекс във Враца (1976), театрите в Бургас, Велико Търново и Шумен. На тях дължим, като автори на градоустройствения план, запазването и развитието на стария Созопол във вида, в който е днес.
Арх. Камиларов е автор и на Младежки дом в Кърджали, поликлиника ИСУЛ в София, санаториум в с. Левочево и редица още проекти и реализации в областта на обществените сгради. Печелил е много национални конкурси. Делото на живота му, обаче, е навярно комплексът на университета "Кирил и Методий" във Велико Търново, чието проектиране той ръководи от началото на 80-те до края на 80-те години. Разположен на хълма "Света гора", неговите сгради са органично вписани не само в сложния търновски терен, но и в духовния контекст на мястото. За фасадите е използвана топлата фактура на печената керамика, която после виждаме така виртуозно приложена и в други негови творби.
Особено забележителен е ансамбълът около главния площад с Ректората, голямата аула и скулптурната фигура на Патриарх Евтимий, благославящ града (скулптор Борис Гондов).
Признание за високите творчески постижения на арх. Камиларов са Димитровската награда през 1976 г. и международната награда "Готфрид фон Хердер" през 1971 г. Той е първият носител на наградата "архитект на годината" през 1995 г. Остави своята значима следа и в живота на Съюза на архитектите в България като негов председател от 1992 г. до 1995 г.
Арх. Камиларов буквално до сетния си дъх отдаде живота си на архитектурата. Смъртта го повали, когато работеше по последния си проект, спечелен на конкурс - реконструкция на бившия Партиен дом.


Арх. Лило Попов