Ретроспектива на Недко Солаков в Казино Люксембург
Само на 47 години - и вече ретроспектива? Това е най-естественият въпрос, който би си задал всеки посетител на изложбата "Недко Солаков: обзор на 12 1/3 години (и дори повече)", открита през декември в Люксембург. Вярно, в заглавието терминът "ретроспектива" е заобиколен, а и самият художник предпочита да не го използва, но още в предговора към луксозния едноименен каталог кураторите пишат дословно: "Би било дори омаловажаване да се каже, че Недко Солаков е узрял за ретроспектива". А онези, които въпреки това биха измърморили, че Недко пак прекалява, просто ще станат поредните жертви в заложения постмодернистки капан. Защото не само обектите, инсталациите, рисунките, колажите, видеата и живописните платна в изложбата непрекъснато се заиграват и шегуват с очакванията на зрителите - същото прави и гръмката фирма "ретроспектива", която допълнително е закавичена от художника в ръкописни коментари из тъмните кьошета на изложбената зала.
Едно-единствено нещо в тази "ретроспектива" е без кавички, намигания и прочие авангардитски хватки. Това са организаторите, които авторитетно легализират Недко Солаков като име на международната арт-сцена: "Казино Люксембург - Форум за съвременно изкуство", "Розеум - Малмьо" и "О.К. - Център за съвременно изкуство, Горна Австрия". Дори човек, който няма понятие от значимостта на трите културни институции, би се респектирал от забележителната подготовка на изложбата, от похвалните речи и от публиката при откриването през декември в люксембургския Форум. Из трите етажа на изложбата очевидно обикаляше не само обичайната премиерна публика - там бяха куратори, колекционери и меценати от цял свят. А нека имаме предвид, че след като остане повече от три месеца в Люксембург, ретроспективата ще бъде показана за същия срок още в Линц и в Малмьо.
"Освен всичко друго, Недко Солаков е голям разказвач на истории," пишат в предговора към каталога организаторите на изложбата. Това като че ли е и най-краткото определение на произведенията, включени в ретроспективата: абсурдни, комични, смешно-тъжни истории, разказани често пъти от гледната точка на объркания, стресиран и притеснен съвременен човек. Защото, за разлика от мнозина свои колеги, Недко Солаков не само провокира публиката - той непрекъснато се самоиронизира, излага на показ собствените си комплекси и страхове, надсмива се над своята трескава бъбривост и тщеславие. Тук е излишно да изброявам десетките произведения в ретроспективата (повечето от които са познати и на българската публика), така че за финал ще опиша една сценка от откриването, която, струва ми се, е много характерна за един важен аспект в творчеството на Недко Солаков, пък и в цялото модерно изкуство - умишленото изличаване на границата между изкуство и не-изкуство:
В помещението с инсталацията "Огледала" художникът беше наредил между цепките на паркета геометрични фигури от разноцветни кабърчета. Две деца, които откриха на перваза нарочно приготвените кутийки с още стотици такива кабърчета, без особено двоумение седнаха на пода и в продължение на два часа "довършваха" произведението на художника. Баща им известно време се чуди дали това е редно, но после махна с ръка...

Александър Андреев