БНТ без Let it Be

Ох, нещата наистина са стигнали до кокала, след като доц. Георги Лозанов - един толкова непатетичен човек, така патетично се провикна в колонката си във вестник "24 часа". Прав е, разбира се, да прибегне към стратегията "И я че изокам некой ден": БНТ е в състояние на полуразпад, колкото и хора като проф. Хачо Бояджиев да отричат факта (пък и защо да не отрича, след като е сред виновниците за "тупика": нека професорът не се прави на света вода ненапита, а да признае, че точно той закри замисления от Нери Терзиева като обществена телевизия Ефир 2). Въпросът в случая обаче е не защо Георги Лозанов изока, а защо водещите журналисти в БНТ си мълчат, защо не изстрелят в ефир песента на Beatles и на протеста "Let it Be". Чак ги взеха на подбив: в предаването си "Секундант" по радио НЕТ техният бивш колега Иван Гарелов ги поздрави с друг, нашенски си хит - "Казано честно, всичко ми е наред". Смятам обаче, че нито Георги Лозанов, нито Иван Гарелов са справедливи в патетиките и майтапите към работещите в националната телевизия: просто нещата днес са доста други от времето на първоначалното натрупване на демокрация; има една важна динстинкиция, която пропускат да направят и поради това разполагат на един и същ терен два случая/отбора, които просто не играят в едно и също първенство.
Когато от синия екран звучеше "Let it Be", причината беше политическа. "Червените" мобифони на Красимир Райдовски нямаше как да не взривят копнеещото за независимост и по принцип като че ли повече анархистично журналистическо сърце. Властта пряко се бъркаше в свободата на медиaта, медиaта си отмъсти, като обяви национална стачка. Днес не е така - имаме конфликт на икономически интереси. Или: един монополен тиранозавър на рекламния пазар се удари челно с друг монополен тиранозавър: битката е за пари, финансова и търговска е, не е за "свободни да се назовем". В този смисъл всеки акт на журналистически протест би се провидял като финт в полза на екипа на единия рекламен монополист срещу екипа на другия, желаещ да стане такъв поне по отношение на БНТ. Тук няма идеал, няма накърнено лично достойнство: предаванията в телевизията си течат, идват гости, обсъждат се проблеми, политиците разказват свои версии, въобще тихо и кротко излъчване. Няма политически натиски, нито мобифонни разпореждания - всеки в границите на собствения си професионализъм е свободен да структурира и организира своите си предавания. А това, че някакви икономически тиранозаври си блъскат големите монополистични глави, за да прилапат рекламата в БНТ - каква може да му е на журналиста тази финансова Хекуба? Никаква...
Големият скандал в случая е не мълчанието на телевизионерите от БНТ, а мълчанието на регулаторите от СЕМ. Оттам се измъква една полулегална, полунелегална информация, че те нещо се събирали, правили, умували, ама все нещо не се досъбрали, недоправили, недоумували. Хилавият, да не кажа никакъв, гръбнак на членовете на Съвета сега излиза по-малка беда - голямата е, че те нито имат обща воля за действие да постигнат най-сетне решение, нито пък, изглежда, са в необходимата степен професионалисти и експерти, че да свършат работа. Ни дума, ни вопъл, ни стон: поне да бяха се изказали по идеята за пълно приватизиране на държавната телевизия... Нищо - тишина и мрак! Отново Георги Лозанов трябваше да взема нещата в ръце и да организира дискусия, на която, ако не ме лъже погледът, СЕМ пропусна да присъства. Но защо да се сили регулаторът, нали трябва воля за това?! Всъщност той, както и цялата ни държава, се оказа безволев по отношение на радикалното, съобразено със законите на журналистическия професионализъм и със свободата на словото решение за БНТ. А ясно е - без политическа воля националната телевизия ще си крета кентаврически - нито риба, нито рак - нито обществена, нито приватизирана; хем дотирана от бюджета, хем бореща се за реклами.
И ако на някого трябва да бъде изпята песента "Let it Be", това е СЕМ. Но тон трябва да даде парламентът. Може да почне с влизане на медийния закон в пленарната зала; обаче закон, който не служи отново на едни политически/икономически/лични интереси за сметка на други, а справедливо и в съответствие с всички европейски правила дава решение на една ситуация, в която ножът е опрял до кокала и повече не може да се търпи.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин

[...] Бойко, Жени, Ивет, къде сте?
Въпрос на Георги Лозанов,

24 часа, петък 13-ти (II.)