Ех, Бесон, Бесон...

След като извиси френския трилър до планетарен успех с "Метро" "Никита" и "Леон", демонстрира космически размах с "Петият елемент", сурна се главоломно с "Жана д`Арк" и натрупа сериозен авторитет като продуцент (44 проекта до момента, сред които "Такси" 1, 2 и 3, "Пурпурните реки"...), Люк Бесон, най-енергичният галски кинематографист в момента, изстрелва поредната си сензационна стрела. Този път мишена е "Фанфан Лалето" (1952, реж. Кристиан-Жак) - една от емблемите на френското приключенско кино с шпага и коронна роля на Жерар Филип - националната икона на екранния романтизъм.
Режисьор на рисковия римейк е Жерар Кравчик, познат със споменатите търговско-тъпи екшъни "Такси" 2 и 3. В ролята на Фанфан Лалето е младоликият сексидол Венсан Перес, изковал имидж на костюмен любовник-храбрец ("Сирано дьо Бержерак", "Индокитай", "Кралица Марго", "Безбожникът"). Заместница на огнената Джина Лолобриджида в ролята на Аделин (любимата на Фанфан) е типажно подходящата (и нищо повече) Пенелопе Круз.
Действието се развива в същия онзи ХVIII век, когато на власт е Луи ХV (подвластен на мадам Помпадур), войната е простосмъртно препитание за мъже и купон за крале, жените са самотни и дашни, а авантюристът Фанфан - олицетворение на народния героизъм. Общо взето, фабулата се опира на оригинала. И дотам.
Ако едновремешният филм се смята от историците за бляскава социална сатира, новият е нескопосна карикатура: на френските нрави, войната, краля, свитата, предателството, героизма... И съвременни подмятания има, и полска връзка се провисва (навярно поради фамилията на режисьора).
Венсан Перес е слънце - усмивката му оцелява дори в ръкопашен бой "един срещу безчет", чиято хореография е сечение между кунгфу-то на Джеки Чан, Киану Рийвс в "Матрицата" и Ума Търман в "Убий Бил". Жонглирайки с пантерна гъвкавост и лъвски скокове (неслучайно е тренирал 4 месеца в цирк), французинът високомерно се цели в киното на спецефектите. Като резултат новият Фанфан, присмехулен и юначен (често глуповат), е симпатичен, ала лишен от обаянието на архивния Жерар Филип.
Филмът е смешен - с инфантилизма и плоската си скечовост, присъщи, прочее, и на съвременните "Такси"-та на Кравчик. Но е и жалък - с бутафорията си (голяма излагация за Бесон). И все пак на фона на вероломния екранен инфантилизъм, тиражиран от Холивуд, френското предизвикателство към историята е поне автентично преживяване - дори само като регенератор на черно-бели детски спомени за герой с плащ и шпага.
Решите ли пък да сравните новия "Фанфан Лалето" с оригинала, прегледайте програмата на филмотечно кино "Одеон".

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Фанфан Лалето, 2003, Франция, 104 минути, режисьор - Жерар Кравчик; сценарий: Люк Бесон, Жан Козмо; продуценти: Люк Бесон, Мишел Феле; оператор - Жерар Симон; художник - Жак Буфнуа, в ролите: Венсан Перес, Пенелопе Круз, Елен дьо Фюжерол, Дидие Бурдон и др.
Разпространява "Ван Крис"