Хроника
1924 - Роден във Венеция в семейството на Марио и Мария Ноно. Внук на художника Луиджи Ноно (1850-1918). Като ученик основни интереси към физика и гръцки език и култура.
1941 - Запознанство с композитора Джан Франческо Малипиеро. Става негов ученик.
1942 - Запознава се с художника Емилио Ведова, със скулптора Артуро Мартини и поета Джузепе Унгарети. По желание на баща си започва да учи право в Падуа.
1946 - Завършва право. Среща с Бруно Мадерна на Фестивала на съвременната музика във Венеция. Ново начало на образованието му по музика с Мадерна. Запознава се с Луиджи Далапикола.
1948 - Заедно с Мадерна посещава диригентския курс на Херман Шерхен. Първа композиция Liriche greche. Благодарение на Юнис Катунда, бразилска пианистка и композиторка, опознава лириката на Федерико Гарсиа Лорка. Тежък конфликт с бащата, Марио Ноно.
1950 - Първо участие в Летните курсове в Дармщат. Среща с Едгар Варез и Ханс Вернер Хенце. Скандал на световната премиера на неговите Канонични вариации.
1952 - Контакти с Булез, приятелство с Щокхаузен. Става член на Италианската комунистическа партия.
1954 - На хамбургската премиера на "Мойсей и Аарон" се запознава с вдовицата на Шьонберг Гертруд и с неговата дъщеря Нуриа (1932).
1955 - Първи "серийни" композиции: Canti per 13 и Incontri. Брак с Нуриа Шьонберг.
1956 - Завършва една от знаковите си композиции Il canto sospeso (Прекъсната песен). Премиерата е в Кьолн под диригентството на Шерхен - това е пробивът на Ноно в Европа. Запознава се със Стравински.
1958 - Пътувания до ГДР, Прага и Полша.
1961 - Бурна премиера на неговата "azione scenica" (сценично действие) Intolleranza ("Нетърпимост").
1962 - Пътуване до СССР. Преподава и в университета в Хелзинки.
1966-1969 - Умира Херман Шерхен. Избран е за член-кореспондент на Академията по изкуствата в Берлин (ГДР); предприема и тримесечно пътуване в Латинска Америка в защита на политическите затворници в Перу; среща с Фидел Кастро.
Пише: Musica-Manifesto n.1; Y entonces comprendio; Voci destroying muros.
1973 - Умира най-големият му приятел и съмишленик Бруно Мадерна. Започва тясно сътрудничество с Юрий Любимов в театър "Таганка" - Москва.
1975 - Световна премиера на Al gran sole carico d'amore - чрез Миланската скала и Клаудио Абадо. Българката Славка Таскова (сопран) е сред близките и предпочитани изпълнителки на Ноно; а в тази премиера освен нея участва и Кристина Горанчева.
1976-1979 - Радикални и основни въпроси във връзка с досегашната своя дейност. Силно приятелство с Масимо Качари.
1980 - Световна премиера на едно от най-важните му творения, струнни квартет Fragmente - Stille, An Diotima - с квартет ЛаСал.
1981-1984 - Развива "нов музикален театър" с интензивното приложение на лайф-електроника. Премиера на I версия на Prometeo. Tragedia dell'ascolto.
1990 - На 8 май умира в родната си Венеция.