Йордан в сърцата ни
Йордан Радичков е най-известният и обичан в Италия български съвременен писател. Много от неговите произведения бяха издадени на италиански от 1983 година насам. В началото на 80-те за пръв път запознах моите студенти в Пиза с някои от разказите му. С него бяхме влезли във връзка благодарение на Петър Динеков, моя голям и любим учител и приятел, който веднъж ме заведе на булевард "Толбухин", където живееха тогава Радичкови. Незабавно се влюбих в таланта на Йордан и започнах да включвам негови текстове в програмата на моите пизански курсисти.
Помня, че първата история, която прочетохме и обсъдихме в час, беше изключителният "Верблюд". Един отличен студент, завършил прочутата висша школа Нормале, пиемонтецът Данило Манера, който по-късно се дипломира под моето научно ръководство с работа върху Йордан Радичков, от пръв поглед попадна в плен на Радичковата проза. Подбра и преведе прекрасно поредица от разкази, които излязоха през 1983 г. в томче на изтъкнатата издателска къща "Мариети". Италианската културна общественост бе очарована от качеството и новаторството на Радичковия почерк. В пресата се появиха над шейсет рецензии, всички крайно положителни, някои - излезли изпод перото на литературни познавачи от световна величина като Мария Корти и Клаудио Магрис. Книгата стигна до финала на един от най-значимите италиански литературни конкурси, Гринцан-Кавур.
След пълното изчерпване на тиража, през 1994 г. Манера отново предложи своя превод, в разширен вариант, с добавка от автора, посветена на Дунава, в издание на "Арго" от град Лече. После, отново за "Мариети", Манера подготви нова подборка, която излезе придружена с мой критически коментар, през 1990 година. През 1994 г. Манера състави поредния Радичков сборник, този път по "Спомени за коне" и "Хора и свраки", в който включи и едно чудесно интервю с автора, препечатано по-късно в изданията на "Вашело" и с превода на Вера Петрова в Рим през 1994 година. Тогава, както се случи и при получаването на наградата Гринцан, Радичков дойде в Италия и - с фантазия и човешка топлина - спечели безрезервната симпатия на публиката както в Рим, така и в Университета в Пиза.
Следващият етап на по-масирано разпространение на творчеството на Радичков в Италия се дължи на Даниела Ди Сора, българистка и издателка, която след двадесет години академична кариера в София, сега преподава в Рим. Издателство "Воланд", ръководено от Даниела Ди Сора, публикува през последните години три Радичкови книги: "Ние, врабчетата", "Смокове в ливадите" и "Мюре". Специално за седмицата на българските литература и кино в Пиза от 27 ноември до 1 декември 2000 година, на която дойдоха и Сузи и Йордан Радичкови, заедно с големия режисьор Рангел Вълчанов, в присъствието на посланика и културното аташе на България, първите две томчета бяха представени в старинната сграда на Общината, препълнена с публика, по-голямата част от която - пизански младежи и ученици. "Ние, врабчетата" и "Смокове в ливадите" така дълбоко поразиха въображението на режисьорите Бруна Гамбарела и Фебо дел Цоцо (който е и превъзходен театрален актьор), че скоро станаха основа за две постановки, играни с успех в Италия и гостували в Пловдив и в София. Издателство "Воланд" възнамерява също така скоро да пусне на италиански вероятно най-наситения и сложен текст на Радичков, "Ноев ковчег".
Смъртта на Йордан Радичков бе посрещната от неговите приятели и почитатели с огромна мъка. В няколко ежедневника се публикуваха възпоменателни бележки, сред които и написаната от Даниела Ди Сора в "Унита" от 22 януари.
Йордане, завинаги ще останеш в сърцата ни, ти, който с изкуство и с човечност ни подари толкова радост и направи по-ведър живота на хиляди читатели по целия свят!

30 януари 2004

Проф. Джузепе Дел'Агата
Университет в Пиза

От италиански Нева Мичева