неВалидно (и) разЛично

Животът е туршия и всички сме в нея
Уикеда, Спомени

"Уикеда" пее в последния си албум "Осъзнай се класово" в едноименната своя песен ето така: "искам да кажа това, което не знам, / да променя това, което е непроменимо". Думи, в които се съдържа цялата идейна концепция на предаването "неВалидно" по bTV, водено от фронтмена на групата Ерол Ибрахимов: животът е туршия - вкисната, солена, маринована, и всички сме в нея, но! - "искам да променя това, което е непроменимо". Как? - ами като за тази цел се включа в най-масовата медиa - телевизията, и намеря в най-високорейтинговия от всички нейни представители - bTV, свое място, в което да променям непроменимото. А най-непроменим е предразсъдъкът, следователно: "неВалидно е предаване за хора, поставени (или чувстващи се) в изолация от обществото"; "които се чувстват неразбрани, лишени по една или друга причина от основните си човешки права, хора вкарани в етикета "малцинство" поради своята различност". И се започва: инвалиди, хомосексуалисти, футболни фенове... Задават се въпроси, търсят се гледни точки, питат се и тези, които са различните - да се чуе тяхната дума, да се вслушаме в техния глас. За да съобразим, че средностатистическото може и да е норма, но в никакъв случай не е единствената норма, да не говорим за най-правилната и вярната. Въпросът е да се поставим на другото място, да погледнем света с други очи - може би тогава ще усетим как трудно е да бъдеш различен в еднo общество като нашето, обрасло с изключително много предразсъдъци спрямо различията, в което толерантност наистина има, но не изградена на усета и разбирането, а по-скоро на безразличието, пасивността и поведенческа стратегия от типа: "Това не ме засяга".
"Предаването - ОБЩЕСТВО"; "ОБЩЕСТВОТО, което трябва да се случи в България" - това е самосъзнанието на "неВалидно" за самото себе си. В неговия релеф думата "общество" е издълбана с главни букви, гравьорът на концептуалното пано се е отнесъл към нея с особено уважение и любов. Социумът е главен обект, но и главен субект на предаването - социумът такъв-какъвто-е и такъв-какъвто-трябва-да-бъде. Като - и това е важното - между двете не се поставя рязка граница, няма категоричен антагонизъм: да, днешното общество е изтъкано от предразсъдъци и предубеждения, но ние не бива да го захвърляме и да го ругаем заради това, не трябва да се правим на велики неразбрани, а трябва да сторим тъй, че "обществото, което трябва да се случи в България", да се случи с нашето участие, а не с нашето безучастие. Сиреч, ние носим своята отговорност и само носейки своята отговорност, можем да твърдим, че правим, което е необходимо, за да се промени/м - и обществото, и ние - в по-благородна посока.
Оттук вероятно "анархо-лиричното", задушевно-фамилиарното отношение към зрителите на "неВалидно" - те са разЛични, но и Личн(ост)и. Говори им се в 1 л., ед.ч., думите на Ерол са в конкретни моменти дори прекалено сантиментални в своята прочувственост; търси се едно взаимоотношение, което да избяга от студенината на екрана и на камерата, да премине отвъд тях, за да докосне и най-тъничките струни на човешката душевност/разЛичност. Друга работа е дали това винаги се удава, по-съществено в случая е, че такъв опит се прави. Има и друг опит, доста по-показателен - "парламентът" на предаването, където на случайни хора се задават въпроси-имитации на квази-социологическите тв анкети, които обаче са с абсурдно звучене (Пример от последното предаване: "Съгласни ли сте с проекта за закон, разрешаващ на футболните фенове да внасят на стадионите само по една бомбичка и две димки?"): оказва се, че българите до такава огромна степен са "оглушали" за внимателно слушане и взаимно разбиране, че на подобни безсмислици отговарят сякаш са най-директна действителност. Което още веднъж изпълнява стратегическата мисия на предаването: да покаже, че ние сме отвикнали да чуваме себеподобния си, да не говорим за различния - как тогава ще съумеем да се разберем?
"неВалидно" - по самото си естество - няма как да бъде масово предаване. За това спомага също и часът на излъчването му - 16.00 в неделя - един не особено предпочитан за гледане на телевизия час. Похвалното обаче е, че bTV - една отвсякъде частна телевизионна компания, се е осмелила да направи такова предаване, което няма как да стигне високите рейтинги на тв игрите например. Но ако претенцията на частния канал е да бъде и обществен такъв или поне да упражнява в определени свои предавания подобни функции, то предавания като "неВалидно" са задължителни за програмната му схема. То е разЛично и поради това - безЛично за масата; тя едва ли има необходимите рецептори, за да различи лицето му, да усети колко е важно и необходимо, колко сменя същността на телевизията - тя не само да забавлява, но и да възпитава - ненатрапчиво, елегантно, леко.
Също както, прочее, го правят и песните на"Уикеда".

Митко Новков







Петък,
ранна утрин