Българо-френски
Бал на кадетите
Дейвид Лишин е от поколението следреволюционни емигранти, свързани с трупата на Дягилев, обогатили европейския балет с традициите на руската академична школа, но и поставящи основите на един значително осъвременен, динамичен и технически усложнен класически балет. Именно бързината на темпото и динамичността, поднесени с много артистизъм, е основната разлика между спектакли като "Бал на кадетите" и традиционния ни репертоар. За учениците от Националното училище за танцово изкуство работата по подготовката на балета допринесе много за тяхното професионално израстване.
В София премиерната постановка бе осъществена от Жан Пол Гравие - известен и уважаван педагог и постановчик от Франция. В процеса на подготовка българските деца не само разучаваха новия спектакъл, но и овладяваха тънкостите и елегантния маниер на прословутата френска балетна школа.
Как се стигна до тази ценна придобивка за репертоара на Националното училище за танцово изкуство?
През изминалата учебна година от Френския културен институт в София се обръщат към Мариана Денева - директор на НУТИ, с предложение за организиране на семинарни занятия на френски балетни педагози в училището. Този проект се осъществява от Асоциацията на артистите към Министерството на външните работи на Франция, като целта е популяризирането на френската култура по света. Мариана Денева - личност, винаги отворена за нови контакти, даващи възможности за разширяване и усъвършенстване на професионалните умения - приема с готовност предложението. Нещо повече, тя се обръща към Френския институт с искането не само за семинар, а и за спектакъл, който ще затвърди резултатите от педагогическата работа и ще обогати репертоара на училището. Така Франция направи един великолепен подарък на българската култура - възможност за съвместна работа с високо ценени френски педагози и премиерния спектакъл "Бал на кадетите".
През декември м.г. се проведоха двуседмични занятия под ръководството на Джеймс Амар. Учениците се запознаха с особеностите на танцовата лексика и стила на бъдещата постановка. От началото на февруари т.г. спектакълът се поставя от известния френски педагог и постановчик Жан Пол Гравие. И Джеймс Амар, и Жан Пол Гравие са от екипа на широко популярната допреди две години трупа "Младият балет на Франция" - само този факт е достатъчен атестат за качествата на гостуващите педагози. След прекратяването на дейността на трупата поради финансови причини, високопрофесионалният екип от артисти, педагози и постановчици потърси нови пътища на реализация - без въздишки, окайване и съжаление.
Процесът на създаване на спектакъла съвсем не бе лесен и безспорно бе най-интересната част от цялото начинание. За рекордно кратки срокове (по-малко от 20 дни), паралелно с подготовката на "Шопениана", без никакво облекчаване на учебно-образователния процес, Жан Пол Гравие успя да постави балета. Той, разбира се, бе подкрепен от екипа от български педагози - Катя Петровска, Красимира Колдамова, Мария Стефанова и Петър Колдамов. Без тяхната всеотдайност и изключителен професионализъм успешният краен резултат би бил немислим.
Ако целта на асоциацията е разпространението на френските културни постижения, то в лицето на артист като Жан Пол Гравие това бе напълно постигнато, що се отнася до родната ни ковачница за професионални танцьори. Занятията с този представител на френската балетна школа бяха не просто уроци по балет; те бяха пример за изключителна работоспособност, концентрация, самоконтрол и издръжливост, съчетани с френски финес. Всеки ден точно в 15 часа след изтощителни сутрешни занятия този човек влизаше в залата и в продължение на четири часа не се спираше нито за минута. И в най-напрегнатите работни моменти усмивката не слизаше от лицето му. През различните дни децата (типични нашенски тинейджъри) бяха различни - понякога концентрирани и съзнателни, но често преуморени, отегчени или просто желаещи да дразнят. Наблюдавайки умението на Гравие да овладява без видими белези на изнервеност и най-трудната ситуация, неволно ми дойде наум мисълта, че ненапразно Франция е родината на балета и ненапразно раждането на това изкуство е именно в епохата на Класицизма. Независимо от настроенията и възрастовите особености, редът винаги надделяваше над хаоса. С точни изисквания, с ясна логика, професионална безкомпромисност, с понякога остри забележки, изречени без повишаване на тон, постановчикът не просто налагаше задължителната дисциплина, нещо повече - увличаше след себе си и създаваше истинска творческа атмосфера. Като изпод вълшебна пръчка на магьосник след всяко следващо повторение позите придобиваха очертания, а движенията - лекота и настроение. С наближаването деня на спектакъла нервите се изостряха, а силите като че ли намаляваха. "Знам, че си уморена - обръща се към една просълзена чаровница Гравие, - но ако сега се плашиш, на сцената ще рухнеш. Не бива да те отчайва моментна несполука - вие сега се изграждате, сега се учите, но това не е причина да не вярваш в себе си. Класическият танц е за победители, а не за губещи - за тази професия трябва решителност." Имаше човек какво да чуе и разбере за тънкостите на балетната професия, наблюдавайки работата на Жан Пол Гравие. Въпреки продължителния престой на знаменития педагог, времето за разговор бе крайно ограничено, в кратките периоди на поемане на дъх между отделните поставени сцени.

- Роден съм в малко градче на сто километра от Бордо - започва разказа си Гравие. - Доста късно започнах да се занимавам с балет, защото родителите ми искаха да продължа образованието си. Точно затова балетната професия за мен е съзнателен избор, а не моментно увлечение. Понеже в родния си град се занимавах несистемно, непрофесионално и с много грешки, по-късно, когато постъпих в Консерваторията в Париж, трябваше да работя много. Когато завършвах обучението си, на изпитите трябваше да се класирам пръв, за да мога да постъпя в балета на Парижката опера. Успях и следващите 12 години прекарах там. Тази невероятна трупа, освен традиционния класически репертоар, ми даде възможността да работя с най-големите имена на световния балет, като Баланчин, Макмилън. Доста бързо успях да стана солист. Тръгнах си от Париж през 1976 г., за да постъпя в "Опера дьо Рен", където директор бе Питър Ван Дайк. Това бе един от най-пълноценните ми периоди като артист - бях последният Ромео на Серж Лифар, работих с Пиер Лакот, на когото дължа особено много и който ме въведе както в класическия, така и в модерния репертоар.
Споменавайки имената на известните хореографи, Жан Пол Гравие проявява впечатляваща информираност за българския репертоар, посочвайки точно спектаклите, поставяни от тези имена на сцената на Софийската опера. Допълва, че е запленен от стихията, динамиката и красотата на българските народни танци, които наблюдавал на някакъв фестивал, на който е бил директор. "За мен няма разлика между танц и танц; всичките му проявления - класически, модерен, фолклорен са прекрасни. След 1984 г. напуснах сцената, ръководил съм различни театри, работил съм с много хореографи - и повече, и по-малко известни; и в класически, и в съвременни стилове. След работата ми в "Младия балет на Франция", където бях за последно, съм на свободна практика и това ми дава големи възможности за пътуване и запознанство с различни култури."
- Защо избрахте точно "Бал на кадетите" за Националното училище за танцово изкуство?
- Защото това е балет за млади - персонажите са ученици - и младостта трябва да е очевидна. Много добро попадение е, че изпълнителите са миниатюрни и изящни на вид, изглеждат малки, а всъщност са с добри технически възможности. Като артист в парижката опера имах шанса да съм сред изпълнителите на последната версия на Лишин, която той направи специално за трупата. Именно тази последна версия възстановявам за Националното училище за танцово изкуство. Този балет е с много хумор и младежка непосредственост - в него освен техническа виртуозност има и много актьорски задачи, които допринасят за изработване именно на артистично поднасяне на балетната техника. Това е не само приятен за гледане, но и много полезен спектакъл.
- Какви са впечатленията ви от българските деца? Сравнявате ли ги с тези от други страни?
- По принцип не правя сравнения, просто работя и приемам различните деца такива, каквито са. Не съм тук, за да съдя и да сравнявам. Това са подрастващи - естествено е да нямат контрола, концентрацията и издръжливостта на професионалните танцьори. Те са млади и неопитни, но това, което ми носи удовлетворение, е, че трудът, който полагат, води до повишаване на възможностите и напредък за всеки един от тях. Забелязвам, че с всеки изминал ден те работят с по-голямо увлечение и с наближаването на концерта по-бързо се справят със задачите. Все по-често се случва да ми правят подаръци - с добри изпълнения.
- Бихте ли прогнозирали бъдещето на някои?
- В балета е като в живота: някои ще направят кариера, а други - не. Не може всички да успеят. Тези, които са избрани за солисти, са с добри перспективи - обичам ги еднакво и се опитвам да ги накарам постигнат най-доброто за предстоящата премиера.

Репетицията продължава. След краткия отдих невръстните артисти отново се подреждат - изтощителният им делник продължава: отново и отново повторения - за едно движение на ръката, за изкривена редица, за неизразителен поглед..."Не, не може нещата да се правят между другото! Спираш, между другото, тръгваш, между другото - движенията трябва да са ясни и отчетливи - обяснява безмилостният педагог - и елегантни: с шик и женственост - допълва, правейки се, че не забелязва пороя сълзи.

Премиерата. Девича суматоха пред първия бал - забавна смесица от дамско кокетиране и детинско щуреене. Строга гувернантка обгръща с изпепеляващ поглед малките палавници. Те се подреждат и под привидната скромност, умират от нетърпение в очакване на кавалерите. С маршова стъпка се задават кадетите, водени от стар генерал. Зад моминския свян, младежка непохватност и строго съблюдавано благоприличие прехвърчат искрите на първите трепети. В несложния, но увлекателен сюжет, с вихрена лекота се зареждат сцена след сцена. Публиката искрено се забавлява, сълзи от смях предизвикват великолепните етюди на гостуващите артисти от Софийската опера Георги Сяров (в ролята на стария генерал) и Йордан Кръстев (в ролята на гувернантката - стара мома). С не по-малък комедиен талант, съчетан със завидна за ученички в девети клас виртуозност, са заредени изпълненията на Анита Манолова и Полина Кадийска. Романтично одухотворена е Десислава Стоева в дует в шопениановски стил, за да се впусне минутки след това в шеметно състезание по виртуозност със съперничката си Мартина Балабанова. Елегантни, енергични и младежки обаятелни са Никола Хаджитанев и Иван Георгиев. В редуващите се един след друг епизоди малките артисти представят цялата гама от младежки увлечения, недоразумения, съперничества, закачки - с лекотата на детска игра и с обаянието на родени артисти. Бурята от аплодисменти бе най-логичният завършек на вечерта. Сълзите и трудностите бяха вече зад гърба, заменени с радостта от успеха, с блясъка на прожекторите, с многократните възгласи "Браво" - с всичко това, за което едно дете мечтае, пристъпвайки в балетната зала.

Мария Русанова



На 24 февруари т.г. се състоя концертът по случай 53-годишнината от основаването на Националното училище за танцово изкуство. Финалът и кулминацията на този концерт бе представянето на премиерния едноактен спектакъл "Бал на кадетите" по музика на Йохан Щраус и хореография на Дейвид Лишин. Спектакълът е създаден през 1940 г. за трупата на "Бале рюс де Монте Карло" по искане на тогавашния директор полковник Дьо Базил. Желанието на полковника предопределя и тематиката на балета - срещата на възпитаниците на военно училище с момичета от пансион за благородни девици. Със заразяващия си хумор, кипящо веселие и младежка енергия, съчетани с динамика и виртуозен хореографски текст, творбата печели огромен успех и триумфално шества по световните сцени.