Невижданата Европа

Темата Европа най-после стана модерна и в България и макар че на книжния пазар все още липсват заглавия, които да заявяват българското говорене и българската визия за Европа, то поне започнаха да се появяват книги, които представят идеята за Обединена Европа и защитават каузите на Европейския съюз. "Невижданата Европа. Документи от архива на Жан Моне, събрани и представени от Бернар Льофор" е точно такава книга - тя е нещо средно между учебник, справочник и документалистика. Защото едновременно събира факти, справки, речи, но и коментари, текстове, които обобщават проблематиката и задават въпроси за бъдещето на Европа и конкретните цели, които стоят пред всяка една от страните, конструиращи тази Обединена Европа. Подобна книга може да служи както на изучаващите историята на европейската идея, така и на всички, които просто искат да се ориентират и да разберат защо днес говоренето за ЕС е толкова важно.
Знанието за ставането на ЕС, за проблемите, които е имала една или друга страна (в книгата ги има разните случаи - случаят Франция, случаят Великобритания, случаят Ирландия, случаят присъединяващи се страни) правят от книгата особено актуално четиво за българите, защото могат да предпазят от излишни заблуди, от свръхочаквания, а и от излишен негативизъм. Иначе казано, тя е от четивата, които могат да формират просветена българска позиция и по този начин да снемат много от проблемите, които в България тепърва ще се усетят. Защото ЕС е на път да се превърне в поредното чудо, на което българите залагат и с което свързват мигновеното си оправяне.
"Невижданата Европа. Документи от архива на Жан Моне, събрани и представени от Бернар Льофор" е ясно периодизирана, като акцентите са: от една страна - историята на европейската идея, на утопиите, които битуват в модерните времена, и от друга - на реалните действия по конституирането на Обединена Европа, свързани с десетилетията след Втората световна война, та до наши дни. Макар и съвсем схематично, книгата събира опорите в мисленето за Европа от Средновековието насам - очертава носталгиите по миналото, митовете за Обединена Европа, фигурите на първите защитници на подобни идеи като Анри IV, обявил се за обединението на европейските държави.
Цитирани са средновековните застъпници на идеята за единна Европа, по-новите - Лайбниц, Русо, Новалис, Юго, доколкото едни от най-актуалните тези за обединяването на Европа се откриват в просвещенския и романтическия проект с техния патос за създаването на Съединени европейски щати. Специално внимание е отделено и на интелектуалните движения в първите десетилетия на ХХ век, когато усилено се напомнят концептите, полагащи основите на Европа - Древна Елада, Римската империя, християнството. Защото по това време много ясно се дефинира, че Европа е там, където се знаят имената на Платон и Аристотел, на Мойсей и апостол Павел, на Цезар и Вергилий. И най-сетне, подробно се описват конкретните действия по изграждането на европейската общност след Втората световна война, очертават се приносите на политици като генерал Дьо Гол, Жан Моне, Уинстън Чърчил, Конрад Аденауер, Робер Шуман. Демонстрира се, казано с думите на Дени дьо Ружмон, как по това време утопията се конкретизира и се формира философията на федерална Европа, в която ще има "свободно движение на хора, идеи и блага". Представени са и манифестите, стенограмите от правителствените конференции, договорите, речите, т.е. амалгамата от конкретики, които правят действията и идеите по-близки и разбираеми.
Обобщено може да се каже, че тази книга налага образа на една Европа, която не е само икономически и валутен съюз, която е нещо повече от пазар. Една Европа, която е модел за общество, плод на Историята. Защото - казва ни тя - съществува "изкуство да се живее" по европейски, съществува европейски начин на поведение, на отстояване на свободите, на борбата с неравенството и дискриминацията, на мислене, на достъп до образованието и здравеопазването, на прекарване на времето. Всяка европейска страна има свои традиции и правила, но те сътворяват една обща вселена. В този смисъл Европа е цивилизация, т.е. едновременно територия, обща история, обединена икономика, човешко общество и различни култури, които заедно образуват една обща култура. Затова и въпросът, как да се продължи, какво да е бъдещето, който книгата задава, намира своя отговор в убеждението, че изграждането на обединена Европа трябва да продължи според волята на нейните граждани, които са граждани колкото на страните си и респективно имат своя си национална идентичност, така и на Европа, дала им правото да получат и втора "европейска" идентичност.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Невижданата Европа Документи от архива на Жан Моне, събрани и представени от Бернар Льофор. Превод от френски Красимир Кавалджиев. ИК Сема РШ. С., 2003