Промъкващият се пешеходен народ

Миналата седмица бях потресен от грижата на Софийската община за пешеходния народ в центъра на столицата. Отдавна на всички е известна картинката там - колите са и по платната, и по тротоарите, народът едва се промъква помежду им, унизен и смачкан от ревящото им надмощие. Години наред, заета да прехвърля, отдава и продава, общината не обръщаше внимание на промъкващия се народ, ала ето че му обърна - реши да го спаси от колите по най-европейски начин. Като изгради паркинги. Или по-точно - като (нали не очаквате друго?!) отдаде терени за строеж на големи подземни паркинги.
Дотук съвсем прекрасно - колите ще имат къде да се чувстват удобно, пешеходният народ ще си отдъхне, а и общината ще отчете, че е свършила нещо полезно.
За съжаление, по всяка вероятност последиците от инициативността на общината се очертават по-скоро като катастрофални. Терените, предвидени за подземни паркинги, се намират в идеалния център, което означава, че (тъй като паркинги въобще липсват в града) допълнително още хиляди коли ще нахлуят в центъра, уверени, че има къде да паркират. И дори да приемем, че подземните паркинги ще могат да ги поемат (което е абсурдно), само преминаването на този железен табун през центъра два пъти дневно ще създаде такива трудности за движението, каквито не можем и да си представим. Това решение, ако бъде изпълнено, ще обрече града на транспортно и екологично бедствие за години напред. Мисля, че точно за такъв тип решения важи жлъчно-зловещата фраза на Талейран: това е повече от престъпление, това е грешка.
И защо? Защо трябва да се взима такова решение, противоречащо не само на съвременните градоустройствени тенденции, но и на здравия разум? Заради лична изгода? Честно казано, не ми се вярва. Мисля, че по-скоро от глупост. От тъпота.
Само глупакът може да си затвори очите пред съвършената очевидност, че колкото повече място в притегателната за колите точка отваряш, толкова повече те ще се устремяват натам. Толкова по-затруднено ще бъде придвижването. Толкова по-замърсен ще бъде градът. Толкова повече грешно гориво на вятъра. Толкова повече нечовешки град. Само глупакът взема решение, без да се поучи от аналогични ситуации - иначе щеше да знае, че влизането в центъра на Лондон е вече платено (8 лири дневно) и щеше да се пита как да ограничи влизането, а не как да улесни пребиваването на колите в центъра.
Пиша тези редове по време, когато е обявено вече началото на формиране на нова дясна партия в България - и се питам защо започнах с това; каква е връзката между разказаното, дясно-интелектуалското раздвижване, довело до движение за нова партия, и Иван Костов...
Връзката е само една: вече 15 години пешеходният народ се надява, че ще го управляват не глупаци и тъпаци, които не могат да мислят с главата си, които не виждат очевадното. Които му шият дреха по мерки за чуждо тяло (и то когато не го обличат със second hand внос от чужбина).
Пешеходният народ не ще вече "широки друмища, водещи към тучни пасища"*, той се напасе доволно. Пешеходният народ иска да му разкарат колите от тротоарите - но да ги разкарат наистина.
Пешеходният народ иска да го преведат в бъдещето - но в неговото собствено бъдеще, а не във френското, американското, руското или китайското бъдеще. И иска да го преведат читав, цял - а не да излезе на другия бряг окуцял или ослепял.
В декларацията на Иван Костов във ВИАС и в имената на Инициативния форум за новата партия, освен политическите труизми на времето, има обещание за начало на мислене, има обещание за бъдещо достойнство, има желание за бъдеща сила. Някаква надеждица, тоест.
То на припламващи и бързогаснещи надеждици сме се нагледали, наистина, но, от друга страна, ден преди събранието за нова партия имаше демографска конференция. Нямаме много историческо време, скоро няма да има кой да разчита Вазов и Радичков.
Та затова се хващаме за всяка надеждица.
Все се надяме, че през гъмжилото на кухите идеи, медийните калъпи и човешките предразсъдъци ще успеят да се промъкнат смислени хора, които пешеходният народ да направи водачи и те да знаят как се автомобилно движение в център ограничава.

Христо Буцев






























































* Тези тучни пасища са оградени, момче, в тях се влиза, но излизане от тях няма.
(по Никола Русев, "Старчето и стрелата")