Европа пише

Страх, съзнание, кръв, самота, демокрация, европейска идентичност, европейска култура, център, цивилизация, утопия, отечество - това са малка част от лексемите, които могат да се прочетат в Регистър на ключовите думи на сборника от 33 есета "Европа пише". Думите от регистъра обаче далеч не са достатъчни да обемат цялото многообразие от спомени, носталгии, надежди, възмущения и предположения, от всевъзможни умонастроения, както и да предадат смесицата от митология и факти от новата политическа история. "Европа пише" чрез 33-ма свои отявлени литератори. В сборника може да срещнете имената на Дубравка Угрешич, Даниела Ходрова, Дурс Грюнбайн, Адолф Мушг, Андрей Битов... Срещу всяко име стои името на държавата, от която е авторът. От всяка държава по един. Българският автор е Мирела Иванова. Всяко есе започва с голяма колкото страницата портретна снимка на пишещия. И с основание. Защото всяко едно от тях е задълбаване в чисто лични позиции към "проблема" Европа, в собствената му ситуираност в имагинерното пространство на "европейския дух". Есетата са убедителни с искреността си - искреност, която прозира както зад интелектуалната извисеност на някои от тях, така и зад виртуозната работа с формата и езика. Колкото и саркастична да е Дубравка Угрешич към лепенето на етикети и пришиването на националност към литературното произведение, не мога да не призная, че един от основните механизми, който движи любопитството при четенето на тази книга, е именно какво е казал еди-кой си от еди-коя си страна. Сборникът създава илюзия за национална представителност, макар понятието да е твърде спорно, а широтата на разсъжденията в него да го оборват.
Самият сборник е възникнал в резултат на един симпозиум, състоял се в началото на 2003 г. в Литературхауз Хамбург. Разширената тема на симпозиума е: "Какво е европейското в културите на Европа? Каква роля биха могли да играят днес писателите и литературата в конструирането на европейска културна идентичност?" В идеята за симпозиума участва също (и финансово) немската фондация "Кьобер". Инициативата и концепцията принадлежат на Урсула Келер, публицистка, драматуржка и автор на филми. Второто издателско име е на Илма Ракуза, писателка, публицистка, литературоведка и преводачка от руски, френски, унгарски и сърбохърватски. От нейното есе може да се разбере какво значи да се съберат на едно място толкова хора на духа и перото, идващи от съвсем различни места. В заключение тя казва: "Ако опираше до писателите, то Европа сама би се справила със сегашните изпитания на своята разпокъсаност". Като преводач обаче думите й издават по-дълбоки вътрешни разслоения: "След дълъг ден и разговори на шест езика сънувах глетчер. Гледам го отгоре, като от самолет: бяло-кафява ивица, прошарена, прорязана - и ужасно смалена. На сутринта знам, че съм сънувала езика, pars pro toto. Кое е заплашено в него? Многообразието? И изведнъж се сещам за бележката на Ханс Мартен ван ден Бринк, че "езиците нямат историческо право да бъдат запазени завинаги и вечно". Объркващо изречение, което си е пробило път до подсъзнанието ми".
"Обединена Европа на робите, обидените и умъртвените" на Роберт Шиндел, който на симпозиума вади от джоба си бележки с родословното дърво на родителите си - проучване на една еврейска институция във Виена. Име, произход, професия на хора, които не е познавал и които са загинали в Холокоста. "Европа Б" на Драган Великич (Сърбия) - "поглед към Европа, който гледа на себе си като поглед на периферията към самата нея". Европа на Мирча Чартареску, на когото му е писнало да бъде прехвърлян от ръка на ръка като "дежурният румънец", като "източноевропейски автор" с диктувани му от Запада компетентности. Европа, в която Дубравка Угрешич вижда себе си така: "Често ми се струва, че съм пътешественик, който мъкне на ръце по няколко куфара и при това се опитва да запази някаква елегантност. За разлика от мен моите западноевропейски колеги пътуват без багаж и излизат само с текстовете си пред своите читатели. А аз и книгите ми сме погребани под багаж." Европа на симпозиума, но и Европа на неформалния разговор, в който се чува категоричното "Не" на Андрей Битов, затова дали литературата може да повлияе на обществените процеси: "Тя има собствено темпо. Собствена температура". Европа от разговора за моралното безпокойство, за колебанието, за съзнанието за конфликтност, на която тепърва й предстои да докаже себе си под натиска на американското черно-бяло мислене и на диктата за действие. И накрая носталгичната и вечно изплъзваща се Европа, с която в България са израснали и продължават да растат поколения от времето на Вазов до сегашното, на Мирела Иванова: "Европа е част от моята биография, от стиховете ми и свободата ми. Не континент, а държава на духа и думите. Човек, у когото живеят безброй хора."

Ирина Илиева





Europa schreibt. Was ist das Europ..aische an den Literaturen Europas? Ursula Keller/Ilma Rakusa (Hrsg.) edition K..orber-Stiftung, Hamburg 2003