До
Госпожа Копринка Червенкова,
главен редактор на вестник Култура

Уважаема госпожо Червенкова,
В брой 7/8 от 20 февруари 2004 г. на в. "Култура" доц. Георги Лозанов и медийният ви наблюдател Митко Новков в публикациите: "За търговията с време" и "БНТ без Let it be" умишлено фалшифицират истините и фактите, отнасящи се за БНТ за периода след 10 ноември 1989 г. до ден днешен.
Авторите явно имат претенции да получат акции или най-малко дивиденти от евентуалната бъдеща приватизация на националните електронни медии. Иначе необяснима е тази манипулативна стръв за дестабилизация на БНТ. Странно звучи повикът на доц. Георги Лозанов "... Бойко, Жени, Ивет, къде сте?", напомнящ един друг повик преди години: "Иване, кажи си!".
Факт е, че с влизането в сила на Закона за радиото и телевизията започна и разрухата на двете най-големи електронни медии - БНР и БНТ. Този закон с всичките изменения и допълнения не допринесе за развитието и стабилизацията на Българската телевизия и Българското радио, а беше сътворен в интерес на политически и корпоративни интереси. Тези интереси бяха дадени в ръцете на "независимите" НСРТ и СЕМ.
Факт е, че доц. Георги Лозанов беше перманентен член и временно председател на така нареченият регулаторен орган на електронните медии и като такъв носи една от най-големите вини за тежкото състояние в обществените ни медии. След като изпадна от борда на доходоносния регулатор, заедно с подгласника си Митко Новков съсредоточиха усилията си в съчинителство на нелепи легенди. За такива като тях съществува друга, къде-къде по-достойна легенда:
Терорът на папионките
или
Легенда за електронен балет
по Уди Алън.
Този знаменит електронен балет е може би най-драматичният от всички модерни шоу-спектакли. Увертюрата е какофония от съвременни звуци - уличен и вестникарски шум, цъкащи часовници и изпълнение на сборен хор на разноцветните папионки от медийната комисия и регулатор на гребен и тоалетна хартия от джудже. Завесата се вдига и открива гола и пуста телевизионна сцена. Няколко минути не се случва нищо, завесата пада и ето че дошъл антрактът, т.е. време за смяна на декора с поредния генерален директор.
Второ действие започва с шъткания, тъй като се появяват няколко младоци с нови концепции, които танцуват, правейки се на насекоми. Води ги най-обикновена муха, докато останалите наподобяват различни медийни бръмбари (тип градински). Те теглят няколко зигзагообразни тегела под акомпанимента на нестройна музика и търсят огромна кифла с масло, която постепенно изплува в дъното на телевизионната сцена. Тъкмо да я заръфат, и се появяват разноцветните папионки, които носят огромен флакон мухозол. Стреснати, момчурляците се опитват да избягат, но ги хващат, тикват ги в железните клетки на Закона за радио и телевизия и ги оставят в ръцете на появилия се Управителен съвет. По същото време акцентът на шоу-спектакъла е върху балетната двойка Лъв и Теле. Възможно е лъвът и телето да си легнат заедно, но телето няма да мигне цяла нощ... Медийните бръмбари се готвят да похапнат сладко, една по-млада сред тях забелязва окаян младеж с провиснали пипалца, който много й напомня за "Малкия принц". Нещо я привлича към него и двамата се впускат в страстен блуз, през който той успява да прошепне в ушенцето й: "Не ме яж."
Шоуто продължава... Край и на легендата.
Човек трябва да се замисли върху думите на Оскар Уайлд: "Именно защото един човек не може да прави нещо, става негов съдник".

София, 22 февруари 2004


Проф. Хачо Бояджиев

Бел. ред. Освен че мрази Георги Лозанов и Митко Новков, от текста на уважаемия проф. Бояджиев друго не се разбира. Колкото до идеята му за електронния балет, оставаме с надеждата, че нито някое сегашно, нито някое бъдещо ръководство на някоя телевизия ще я прегърне. Иначе на Лозанов и на Новков пак ще се наложи да разказват "легенди"...