Трудният превод на мултикултурализма
Разнолики фрагменти от мултикултурализма се огледаха в дискусия на тема "Назоваването на културните различия - защо е труден българският превод на мултикултурализма?" (Център за култура и дебат "Червената къща", 24 февруари т.г., галерия "СИБанк").
Тя беше положена в контекста на изложбата, подредена в същата галерия ("Хипотези на различието: Евреите в българското изкуство, еротични рисунки") и във връзка с последния брой на списание "Критика и хуманизъм", посветен на мултикултурализма. Случилото не се вписа в традиционните представи за дебати, разбирани като сблъсък между аргументи и техните отрицания, а предложи опит за "картографиране на полето от възможни понятия около мултикултурализма".
Оставайки в "антрето на дебата", Георги Лозанов сподели личния си опит на куратор на изложбата. Той разказа за "вълната на скептицизъм" по отношение на думата "евреи" в заглавието; последвалите "неудовлетворени очаквания за илюстративен буквализъм - да видиш еврейското в картините"; вмененото подозрение за нетолерантност в изложба, направена на множество принципи, един от които е културното различие. Според Георги Лозанов еврейството е работещ код, който разширява интерпретативните възможности, а самоцелното очертаване на "резервати в изкуството", които да бъдат смятани за проява на нетолерантност, е вредно. "Могат ли да те оставят да мислиш мултикултурно?", запита Георги Лозанов.
Боян Знеполски представи френския казус с проектозакона за забраната на религиозни символи на обществени места. В стегнато изложение Знеполски обобщи аргументите на привържениците и противниците на "новите правила". Един от основните принципи, заложени в проектозакона, е културните различия да са само орнамент, а не фундамент на гражданския статус, обясни Боян Знеполски.
Стилиян Йотов описа фазите в развитието на мултикултурализма - възникването на понятието около американския спор между либерали и комунитаристи през 70-те години на XX в.; идеята за неутралността на публичното пространство - "религиозното да остане вкъщи"; възраждането на национализма. Според Йотов българското общество отдава прекомерно значение на "атрибутите на доминиращата култура". "Мечтая за миг, в който на 2 юни да чуя женски и турски имена", сподели въжделенията си Стилиян Йотов.
Милена Якимова акцентира върху свободата на групите да се самоопределят и върху необходимостта да подкрепяме конфликтните ценности, за да се съхрани достатъчно пространство за избор.
В края на дискусията Благовест Златанов публично изля беса си срещу мултикултурализма. Според Златанов понятието се основава на три лицемерни подмени - подмяната на нежеланието на определени културни групи да участват в социалното пространство с оправданието, че те не са допуснати до него; подмяната на културните различия с телесни различия; стремежът на мултикултурализма да ни направи всеобичащи. "Защо няма културно малцинство на четящите Новалис? Защо не се защитават техните права, а се защитават правата на ромите, които не четат Новалис?", искрено се възмути Златанов.

Анахит Хачикян