Зимни музикални вечери Проф. Иван Спасов
Те са всичко четири (да не дотяга, както би казал самият композитор). Точно в този негов уникален стил е и програмата на концерта-откриване, посветен на юбилея му - Концерт за виолончело и оркестър (1974) и "Мизерере" (1995). Визуално Иван Спасов "присъстваше" през цялото време на сцената с един плакат за 7О-годишнината като знак за целия фестивал. (Чудесна работа на художника Стефан Лютаков, схванал много точно сблъсъка между тежкия, земен "дял от нощта" и неведомия императив на творчеството.) Под този негов дълбок, умислен, малко тъжен поглед от плаката трябваше да звучи музиката - негова и чужда.
"Гордея се с оркестъра (Пазарджишкия) и със своя принос", казваше Иван Спасов. Дали те са горди с него? Не долавях подобно нещо преди началото - оркестрантите чакаха търпеливо да се появи сегашният им диригент Пламен Първанов. След огорчаващата раздяла, точно на рождения си ден - 17 януари 1992 г., Иван Спасов пише: "бях принуден да напусна СО Пазарджик, състав, който ръководех 21 години, тъй като ми бяха отнети правата и задълженията на Главен художествен ръководител. Поради това моля евентуалните успехи или неуспехи на този оркестър, евентуалното бъдещо ниво на неговата класа да не бъде свързана с моето име." Но нали смъртта примирява всичко, а наследството на Иван Спасов е от такъв калибър, че трябвя да ти завидят, че си негов апологет на сцената.
Първите звуци на виолончелото идват "от много далеч", както "тръгват" повечето му творби. Уви, тръгва и усещането, че алеаторните модели не са "интересни" за диригента и той не прави необходимата връзка между солиста и оркестъра. Трудно е да повярваш, че точно тук се изпълнява съвременна музика (и то на Иван Спасов) без отношение, без съучастие. Може би голяма част от оркестъра (доста млад състав) не е работила с него?
(Иван Спасов: "Повтарям тази истина - диригентът прави оркестъра, диригентът му придава физиономия".)
Парадоксалното е, че именно Пламен Първанов издирижира премиерата на "Мизерере" и нейното незабравимо изпълнение в София в памет на Иван Спасов.
Но ако е трудно да се осмисли участието на оркестъра и диригента с положителен знак, то Иван Спасов имаше отново късмет със солистите. Първо се "роди" нова солистка на Първия виолончелов концерт - Георгита Бояджиева. Някак символично, дни след смъртта на Здравко Йорданов, направил премиерните изпълнения, тя показа, че традицията продължава и тя е един от най-стабилните и качествени изпълнители на съвременна българска музика.
Сигурно има нещо допълнително сакрално в изпълнението на "Мизерере" на Иван Спасов на 29 януари (датата, на която трагично умира дъщеря му), с посвещение "Написано за мир и спокойствие на душата на Йоанна". С нейното въздействие могат да се мерят малко сакрални творби от световната музика на ХХ век. Прозвуча с гласовете на четири отлични солистки. Три от тях - Тиха Генова, Донка Лозанова и Валерия Мирчева, са участвали и в първите изпълнения; към тях се присъедини и младата Невена Лилова. Но да чуеш с тях и женския камерен хор при АМТИ - Пловдив (по-известен като хора на Крикор Четинян), си заслужава да дойдеш специално в Пазарджик. Диригентката Александра Тороманова, подготвила участието им, очевидно си е свършила работата; те пеят с толкова съвършен, балансиран звук, с мисия за самия акт на изпълнение на тази музика, на този концерт, посветен на Иван Спасов, че заслужават поклон.
Цигуларят Недялчо Тодоров и пианистът Анастас Славчев - един академичен тандем със съвременна англо-българска програма (К. Лейтън - "Метаморфози" и Б. Бритън - Сюита; Соната за виола и пиано от Иван Спасов, Три пиеси за цигулка и пиано от Константин Илиев - първо изпълнение, и Соната за цигулка и пиано от Л. Пипков.) И двамата обичат да поемат такива "натоварвания", но ако биха били и по-точни към предизвикателствата на всеки автор, биха попаднали точно в целта на фестивала в Пазарджик.
Очакванията и клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров да изпълнят заявената програма от съвременна музика бяха осуетени от безнадеждното състояние на втория роял. (Какъв лукс за Пазарджик - втори роял на концертния подиум - той и първият едва служи и опропастява документалния запис.) Дуото обаче показа бърз професионален рефлекс и извади резервните ноти за четири ръце (К. Ф. Е. Бах, Шуберт, Менделсон, Дебюси и Равел). Стабилно, стилово прецизно, без спадове и колебания - добре опакован и поднесен с реверанс към публиката художествен продукт.
Две матинета донаситиха четирите дни в Пазарджик с още музика, изпълнена от деца. Първото - концерт на ученици от музикални паралелки в Пазарджик. Второто - с Хора на малките момчета от Пловдив и тяхната диригентка Лили Славова, които донесоха свещената простота, първоначалния изблик на звука и безхитростното му опитомяване - така те "застанаха" най-близо до Иван Спасов.
Накрая, в духа на новите реалности и стилови смешения, гала-вечер на Калуди Калудов закри Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов". Нищо лошо, ако не беше прекалено експлоатирана най-хитовата част от оперния репертоар, и то с усещането, че се пее на стадиона. Усещане, идващо от реакциите на публиката, докато на сцената Калуди Калудов щедро и артистично раздаваше това, с което го е дарил Господ. Допълваха го - според възможностите си, Румяна Камчева и Габриела Георгиева - два млади сопранови гласа, и басът Петър Бучков.
За артистичното и музикално сътрудничество на Пазарджишкия СО и особено на неговия диригент Пламен Първанов и тук не могат да се изрекат похвали. Направо странно неумение на диригента да разгръща съпровода на оркестъра спрямо вокалната фраза на певеца, да следи него, както и самата музикална драматургия. А точно съпроводите на СО Пазарджик при Иван Спасов ("Диханието, диханието на всеки фактурен елемент...") бяха истинска наслада за ухото на познавача и меломана.

Силвия Тихова