Отвъд видимото

Къде свършва фотографията и започва рисунката? Според Владислав Попов между визуалните изкуства няма резки граници. Такива са и неговите произведения - органична сплав от фотография, рисунка и графика. Художественото му образование донякъде обяснява неговия стремеж не просто да отрази заобикалящия го свят чрез фотоапарата, а да се намеси творчески, да разкрие някаква "друга", паралелна реалност.
Художникът работи в посока на внушението, подбира внимателно ситуациите и обектите, които да заснеме. Водещо в неговите работи е усещането за безвъзвратно отминали лица и събития, обгърнати от полумрак, затворени в тъжен меланхолно-депресивен свят.
"Картините" на Владислав Попов са изпълнени от образи-знаци, които подтикват към съзерцание, а ние, поставени в позицията на зрителя-откривател, разпознаваме в тях собствените си мисли и терзания. Това е реалност, в която и най-малкият детайл е обмислен, и всяка "случайна" драскотина е на мястото си. Пред нас се редуват "глухи" пейзажи, в които блуждаят безплътни силуети на хора и дървета, възправят се порутени къщи със слепи прозорци, разсеяно плуват облаци... И тези пейзажи не са обичайните фотографии от типа "отидох-видях-снимах", а са пейзажи-автопортрети на душевни състояния.
Дванайсетте фотографии - ръждивокафяви, надраскани и протрити сякаш от ръката на времето (техническото изпълнение напомня графичен отпечатък) - ни стават или много близки, или въздействат отблъскващо (в зависимост от собствената ни нагласа). Реалността им е донякъде монотонна и преднамерено изкривена, но това не дразни, а по-скоро допринася за цялостното излъчване на експозицията.
Изложбата може да бъде разгледана и в Интернет на адрес www.gallery-paris.com.

Светла Петкова





Владислав Попов, Muscal Volitantes, галерия Париж