Малер, Моцарт и Менделсон
с Пламен Джуров


Във Филхармонията се случи рядко събитие. Оркестърът (или ръководството му) покани един от малкото останали български диригенти, доказани в "занаята". А Пламен Джуров не е дирижирал оркестъра с "перфектния звук без конкуренция" (както ни информира рекламният текст в програмната книжка, за която повторно ще стане дума) май повече от десетилетие. През това време той спаси от удавяне в прехода "Софийски солисти", възстанови някои важни чуждестранни контрагенти на състава и така му се посвети, че и оркестрите в България решиха да позабравят, че е дирижирал и преди да поеме ансамбъла. Тъкмо за това беше много интересно, доколко четирите репетиции, определени за концерта, ще позволят на Джуров да потърси и "събере" звуковите ракурси на своята интерпретаторска визия в музика от Малер, Моцарт и Менделсон. Най-рисков бе ходът с Адажиетото на Малер из неговата Пета симфония (уточнението е наложително, защото от програмата на концерта не се разбира), което твърде често в концертната практика се изпълнява самостоятелно. Рисков, заради тънките звукови параметри на частта, заради особения тип чувствителност, която трябва да бъде проявена от оркестъра във фразирането и в щриховото съотношение; рисков още, защото в тази част се чува много ясно до каква степен се преодоляват недостатъци и до каква - това не е възможно да стане. Очевидно диригентът познава праговете на достижимост в пиесата, която прозвуча без извънредни звукови открития и поради лимита на възможности в оркестъра, и поради явната недостатъчност на репетиционния период, за да се преодолеят някои наноси; но пък с една чувствена широта, със завладяваща емоционалност, без динамично прекаляване, но в по-голямата част от своето протичане интензивно и с желание за съмузициране. Много приятен бе и контрастът в звука още в началото на Моцартовия Концерт за кларинет и оркестър - със солиста от Италия Никола Булфоне. Контраст, който подсказва идеи за гъвкавост и за умения тя да бъде постигана. Тук подредбата бе много по-осезаемо постигната; още повече, че Булфоне, който е чудесен инструменталист, имаше някои твърде ad libitum криввания в темпоритъма на произведението. Това изискваше мигновен рефлекс от диригента и оркестъра, което създаде и у слушащия извънредно напрежение, като на добре замислен и изпълнен "екшън". Друг е въпросът дали всеки би приел този свободен възглед по отношение на стила. На мен лично той ми допадна именно заради някои изненадващи "ходове", които прогонваха разместваха определени стереотипи в съзнанието.
Финалната творба на концерта естествено бе една симфония - много малко свирената у нас Пета "Реформационна" на Менделсон. Творба, в която сякаш звучи желанието да се вгради духът на протестантството, най-вече чрез най-популярния Лутеров хорал Eine feste Burg ist unser Gott (според авторката на текста в програмата - името й няма да напиша, защото изпитвам неудобство заради гилдията пред усърдно събирания й багаж от научни титли - преводът на хорала звучи така: "Господ е канара наша". Това би могло да бъде много смешно, ако не беше така тъжно.). Цялата творба прокламира идеите на Реформацията; в една класическа конструкция с красиви поради логиката си теми, развити монолитно, логично - като че композиторът тъкмо чрез своята музика цели да накара слушателя да почувства стабилността и трайността на традицията в нейното развитие. Тук диригентът като че получи най-пълноценен "ответ" на своите намерения. Освен че е много добър музикант и професионалист, Пламен Джуров е и голям реалист в търсенията си; той сякаш мигновено "сканира" състоянието и възможностите на състава пред него и съумя наистина за час и половина сякаш да извлече максимума във взаимодействието между пластовете история и поривите на ранната романтика. Изпълнението на симфонията бе действително удоволствие с общия логически обем, в който се очертаха и конструкцията и очертанията на хоризонтала, заедно с проникновените "оазиси на мелодическа красота". Прозрение и за оркестъра, който като че с удовлетворение "събра" резултата от своето музициране.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо