Ломбарди - човекът,
който рисуваше мрежите

Картина, обясняваща финансовите връзки между семействата на Буш и на Бин Ладен

Като погледне отдалеч, човек би казал, че това са облаци. Но отблизо картините на Марк Ломбарди изобразяват огромни диаграми, отразяващи основните финансово-политически скандали от последните години. Впрочем, не е учудващо, че от ФБР се заинтересуваха от тях след 11 септември 2001 г.
Марк Ломбарди е роден през 1951 г. в Сиракуза, щата Ню Йорк. Отначало той се посвещава на абстрактната живопис, преди да се впусне случайно през 90-те години в онова, което се превръща в негова запазена марка: политическите диаграми. От информации, изрязани от пресата или оповестени от банките след фалита им, Ломбарди съставя схеми, наречени "разказвателни структури". Те обясняват финансово-политически връзки, които се намират в основата на някои известни или неизвестни скандали, като краха на Banco Ambrosiano или аферата Whitewater, в която е бил замесен бившият президент Бил Клинтън. На 22 март 2000 г. Ломбарди е открит обесен в ателието си в Ню Йорк. Някои от приятелите му не вярват, че той се е самоубил и подозират заговор срещу "художника-изследовател".

На 17 октомври 2001, пет седмици след атентатите срещу кулите-близнаци в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон, от ФБР поискаха да видят една картина и да я изследват. Мислеха, че тя е полезен свидетел в разследването за източниците на финансиране на Усама бин Ладен. И картината им отговори. Дори твърде добре. Обаче от разследването новина няма. Картините винаги крият тайни и знаци. Неразгадаеми усмивки, бавни жестове на героите, "разкаянията" на художника, който отнема, прибавя, прикрива...
В нашия случай консерваторката от Whitney Museum в Ню Йорк разказва за въпросите на учтива, но упорита служителка на ФБР, които принадлежат по-скоро към бюрократично-гротесковия жанр. Тя искала три неща: да види произведението на "някой си" Марк Ломбарди, да го фотографира и да се свърже със самия художник. "Защото може да е от жизнена важност за разследването на атентатите от 11 септември и най-вече за да се проучи веригата за финансиране на Усама бин Ладен."
Консерваторката отговорила, че Марк Ломбарди се е самоубил година по-рано, няколко дни след откриването на изложбата, утвърдила го като един от големите художници на съвременната американска живопис. Освен това произведението му е сложно за фотографиране: картината е огромна и изобразява под формата на диаграма скандал около известна банка - Bank of Credit and Сommerce International (BCCI). Единственият съвет, който от музея дали на ФБР, бил да разгледат творбата както всеки друг посетител.
Не се знае колко часа работа са посветили на картината хората от ФБР, но можем да разберем какво е заинтригувало разследващите: мрежа от имена, банки и институции, която свързва фамилията Буш с тази на саудитското семейство Бин Ладен. Десетките членове на арабското семейство били събрани на летище в Канзас и оттам - евакуирани от тайните служби на САЩ 48 часа след атентатите. Самолетът, който превозил големия семеен клан към Риад, осъществил единствения граждански полет, разрешен на този ден в небето над САЩ.
Голямата картина (с размери 3.5 х 1.32 м.) е със заглавие BCCI-ICIC&FAB, 1972-1991 (4th Version) и изобразява нещо като голям облак, носен от вятъра. Водовъртежи, линии, криви, големи и малки сфери водят началото си от три места - три хоризонтални линии, които символизират периода 1972-1991 и обединяват изображения на бенгалски огън, букети, ризоми и пътища без изход, стотици имена, затворени в малки кръгове, като синапси на самостоятелна нервна система. Там са записани имена на хора, банки и търговски компании. Често в края на линията има анотации: "изчезнал", "намерен убит", "самоубил се наскоро". Схемата, на пръв поглед без начало и край, всъщност има първи "двигател" в лявата страна на картината, където Ломбарди е написал с червено: "Ричард Хелмс, директор на ЦРУ (1966-1973), посланик на САЩ в Иран (1973-1977). 1977: обвинен в лъжесвидетелстване, не оспорва обвинението, плаща глоба".
Временно завършва, като маркира няколко окръжности, които свързват "George W. Bush Jr.", губернатор на Тексас - 1996 г. и "James R. Bath". От тези синапси тръгват много линии, които водят до "Cheikh Salim Ben Laden", а оттам - до "Oussama Ben Laden", докато други отиват към "John B. Connally, губернатор на Тексас 1962-1968" и към "Lloyd Bensten, сенатор на САЩ, 1971-1992".
Според Франсис Ричардс, автор на една от малкото биографии на художника, агентката от ФБР, която искала да "види отблизо" картината, се интересувала особено много от едно име: Джеймс Р. Бат.
В онзи момент американското общество, все още в шок от атентатите, си задаваше въпроса какво са направили ЦРУ и ФБР, натоварени със сигурността на страната, за да ги предотвратят. Едно от най-честите оправдания беше лесна за разбиране (и в САЩ, и у нас) картинка: "Точките не са били свързани една с друга."
Действително, почти веднага се разбра, че ФБР и ЦРУ са получили информации ("точки"), но не са ги свързали и не са ги съобщили. Тези разпръснати точки говореха за странни източници на финансиране в Саудитска Арабия и за араби, които се записват в училища за пилоти. Циркулирали предупреждения за евентуални катастрофични атентати, за камикадзета, които биха могли да отклонят самолети към важни цели. Но големите служби за сигурност, чийто манталитет е омотан в бюрокрация и рутина, не били готови за възможността за подобна катастрофа, не били "свързали точките". Логично е, значи, че сред хилядите предупредителни знаци се появи и това огромно и невероятно сложно произведение на изкуството, изложено в Whitney Museum наред с творбите на най-големите съвременни американски художници, произведение, наречено "постконцептуално", но свързано по най-ужасния начин с фактите и имената.
Прочутият Джеймс Р. Бат, например. Той е тексаски бизнесмен, и една от неговите фирми - Skyway Leasing, със седалище на Каймановите острови, е била сред финансовите центрове, използвани от полковник Оливър Норт за снабдяване с пари на цялата мрежа, натоварена да доставя оръжие на антисандинистите в Никарагуа, а също и да въоръжава аятоласите от Техеран в края на 80-те. Финансист и агент на шейх Салим Бин Ладен (по-голям син и наследник на шейх Мохамед Бин Ладен, баща на известния Усама), Джеймс Бат е работел като посредник (с комисиона 5%) за саудитските инвестиции в САЩ и е бил прикрепен към друг саудитец - шейх Халед Бин Мафуз, замесен във фалита на банка BCCI. В младежките си години Джеймс Р.Бат е бил заедно с Джордж У. Буш в националната гвардия на Тексас, където са арестувани за притежание на кокаин. Намесил се е Джордж Буш-баща.
Когато Ломбарди завършва произведението си в началото на 2000 година, Джеймс Р. Бат е непознат на обществото, а Джордж У. Буш все още е "само" губернатор на Тексас. Въпреки това Ломбарди отрежда на Буш важна роля и го представя като важен синапс в една мрежа от мътни сделки. Днес, ако напишете "Джеймс Р. Бат" в търсачката Google, като начало ще намерите единадесет книги, в които се говори за него.
Според Франсис Ричардс (автор на една от редките биографии на художника), Марк Ломбарди е постъпил с Джеймс Р. Бат както Ян Ван Ейк, когато е направил портрета на Джовани Арнолфини за сватбата му в Брюж през 1434 или като Диего Веласкес, когато е влязъл в испанския двор и е нарисувал "Менините" през 1656: възпроизвел е един исторически момент, описал е една ситуация, наблюдавал е изпитателно движенията на обществената среда.
Други смятат, че Джеймс Р. Бат на Ломбарди, толкова ясно откроен върху хартията, и закъснялото (или престорено) раздвижване на ФБР имат за прецедент "Откраднатото писмо" на Едгар Алан По. Всичко, което било търсено и било неоткриваемо, се е знаело добре от кралицата, краля, министъра, областния управител. Но никой не е искал да го види: дори и инспектор Дюпен, който е започнал разследването...
Но кой е Марк Ломбарди? На 23 март 2000 г. трябвало той да е щастлив човек - най-голямото му произведение е изложено в Whitney Museum в Ню Йорк в постоянна експозиция, включваща го в кръга на най-големите съвременни американски художници. Ухажват го галеристи и журналисти - признание, за което дълго е мечтал. Но той остава затворен в ателието си, пуши, пие и не вдига телефона. След 48 часа мълчание, приятелите му викат полиция и разбиват вратата. От тавана виси тялото на Марк Ломбарди - 48-годишен постконцептуалист, който, преди да омотае въжето около врата си, е пил шампанско.
Кой е Марк Ломбарди? Трето поколение италиански имигранти. Диплома по история на изкуството от университета в Сиракуза, щата Ню Йорк. Работи с Джеймс Харитас, първо в музея на града, а след това в Музея за съвременно изкуство в Хюстън, Тексас. Организира изложби, сред които една - неизбежна - за убийството на Джон Кенеди, попълва библиографии, жени се и отваря галерия за изкуство, която няма никакъв успех. През 1997 г. Ломбарди се настанява в Ню Йорк, където излага първите си творби. В действителност изкуството му трудно може да бъде определено: белязано е от влиянията на Фуко, на Дельоз и дори на Йозеф Бойс. Но пътят, довел го до тази толкова особена живопис, се дължи на интереса му към изобразяването на историята - на големите битки и кралските дворове; към първите кадастри на Манхатън или към карти на китайската жп мрежа.
Марк Ломбарди искаше да представи "големите исторически машини" чрез вестникарската рубрика "произшествия": фалита на верига малки спестовни каси, трагичната смърт на големи банкери през 80-те, прането на парите на мафията, от наркотиците, от трафика на оръжия. Той изучаваше, четеше, педантично си водеше бележки. После се залавяше за работа, като "свързваше отделните точки с линии". Интересуваше се от голямата мафиотска империя, организирана през 50-те от Майер Лански; от империята на ватиканската банка на Микеле Синдона и Роберто Калви; от връзките между администрацията на Клинтън и фирмата Lippo Corporation. Самият той се смяташе за изследовател, търсещ "картата на света, който (го) заобикаля."
Той обичаше банките, защото "когато фалират или когато попаднат под ударите на комисия за разследване, те разкриват много повече, отколкото всяка частна индустрия". И също така, защото "ролята им е най-определящата от всички в икономическия и социален избор на държавите", казваше той. "Банковите фалити ни предоставят рядък и ценен шанс да наблюдаваме механизмите на големите сделки, начина, по който те са водени тайно от посветени, свързани с политическия елит." Марк Ломбарди определяше себе си като пейзажист, но неговите картини бяха по-скоро паралелен пейзаж "на средата между идеалното и реалното", в който мълчаливата природа приемаше големите реки от пари, преливащи от естественото си корито.
Когато неговите произведения започнаха да стават известни, агентите му заизпитваха притеснение за законовия им аспект. Какво щеше да стане, ако някоя от многобройните личности - стотици на брой, цитирани в картините, бе подала жалба срещу него? Марк Ломбарди познаваше проблема - смъртоносен за всеки художник, и бе обяснил, че в неговото пресъздаване на най-важните финансови скандали е използвал единствено информации, публикувани в сериозната преса: The New York Times, The Washington Post, The Wall Street Journal, Time. Той не е детектив (нито професионалист, нито любител), няма достъп до никаква поверителна информация. Той е просто един господин, който купува вестници, чете ги и си води бележки.
След смъртта му неговите приятели заварват малкото ателие пълно с кашони, картини, планини от угарки и картонени кутийки, в които художникът е съхранявал 14 500 фиша. Хората, които са го познавали, го определят като човек, изпълнен с натрапчиви мисли, но в същото време и като смел човек. Много амбициозен по отношение на изкуството си, в последно време Марк Ломбарди бил в страшна депресия: мистериозно изчезнал приятел, колата му смачкана странично от едно такси, водопроводът в къщата му избил и повредил голяма част от работата му и той трябвало да прекара безсънни дни и нощи, за да я възстанови навреме за изложбата.
Галеристите и агентите искат да изработят пълен каталог с творбите му, да определят във времето междинните етапи и се интересуват не толкова от завършените произведения, колкото от кутиите с фишове, съдържащи обяснението на работата му. Възможно е след изложбата в Ню Йорк стойността на произведенията му, значителна до момента, да се покачи още. Остава съмнението какво представляват те: параноично видение, период, принадлежащ към миналото, описание на паралелен свят?
Светът такъв, какъвто го познаваме днес, е плод на атентатите от 11 септември 2001 г. В него се говори език, изграден от "износ на демокрация", "превантивни войни", "ежедневни бомби", говори се за бъдеще - всички ни уверяват, че е близко, когато атаките на злото ще бъдат ужасни.
Многобройните посетители на ретроспективата на Марк Ломбарди ще размишляват за неговите пророчески способности, които не са друго, а добросъвестно и натрапчиво описание на пейзажа, който го заобикаляше, и за двата паралелни свята, в които обикновените хора прекарват живота си: единият е светът на големите принципи, другият - на всекидневното счетоводство. В един и същ момент, с едни и същи имена, те превъплъщават големите принципи - демокрацията, исляма, но са закарфичени като малки пеперуди на голямата картина, която ги представя безвъзвратно обвързани чрез финансови отношения с голяма давност.
Ето защо, когато се броят мъртвите, човек не може да разбере дали са умрели заради принципи или заради онези няколко процента лихва, предмет на твърде стари спорове.
Времето ще покаже дали Марк Ломбарди е бил голям художник. Със сигурност обаче той бе победен: искаше да властва над заобикалящия го пейзаж, искаше да го преразкаже във вид на повествователна вълна, във вид на геном, който разкрива картата си. В крайна сметка обаче, пейзажът картографира художника.

Diario Della Settimana, Милано

Енрико Деаглио
Превела Калирой Пападопулу