Кафка е доста руски писател
- Някой беше казал, че в Русия думата "патриот" мирише лошо...
- В нито една страна по света думата "патриот" не може да мирише лошо, патриотизмът е възвишено, красиво чувство. Какво лошо би могло да има във факта, че човек обича Родината си? Напротив, много е хубаво. Лошо може да миришат само ония, които се опитват да си играят с тази благородна дума.
- За какво според вас Русия може да бъде обичана?
- Нима човек обича заради нещо си? Заради нещо можеш да не обичаш. По-рано не обичах страната си, защото беше съветска - тази идеология ми е дълбинно чужда. Дори в хокея винаги виках за канадците. Но след като станахме повече или по-малко нормална страна, се обърнах на 180 градуса. Обичам Русия за това, че ми е родина и толкова. Трябва да правим страната си по-добро място за живеене.
- Как смятате, придобихме ли някаква идентичност?
- Ще я придобием, ако заедно се стремим към нея.
- Наричат ви националист - това не ви ли смущава?
- Кого как ли не наричат - от това не ми става нито по-топло, нито по-студено. Колкото хора, толкова мнения. Звъняха ми по телефона, предлагаха ми всякакви сътрудничества, партии. Политиката обаче е извън сферата на професионалните ми интереси. Вестници не чета, телевизия не гледам - зает съм с работата си.
- Има руска архитектура, има световно призната и четена от всички с възхищение руска литература. Съществува ли според вас в момента руско национално кино?
- Мисля, че не. Киното ни не би могло да се нарече национално. Режисьорите трябва да избиват парите, получени за филма, и се стремят да го продадат на всяка цена. Виж, американското кино, което се отличава с особена технологичност - дори не е кино в традиционния смисъл на думата, а представлява анимации, големи анимации с живи актьори - притежава признаците на национална кинематография. Американското кино всъщност е съставено от комикси, които проповядват определени национални ценности.
- И "Сибирският бръснар" на Михалков ли не смятате за национално кино?
- Не харесвам този тип кино. На доста неща в него не вярвам. Според мен там недделява театърът. Как да повярвам на юноша, изпълняван от мой връстник? Това може да се случи само в театъра. Юнкерът трябва да бъде млад. Когато възрастен човек припада при вида на съблечена девойка, това е, моля за извинение, откровено смешно. В буржоазните среди също не харесват "Бръснаря" - оплюват го всички, с които съм разговарял. На руския народ, съдейки по всичко, филмът се харесва и имаше висок рейтинг...
Не искам да кажа, че у нас всичко е безнадеждно. Например неотдавна по телевизията бе излъчена екранизация по романа "Идиот" на Достоевски - много добър сериал. Евгений Миронов играе гениално. Владимир Бортко, който не бе снимал цели шест години, е направил наистина качествен руски сериал. Направо е явление. Плътна работа. Народът се измори от "сапунки". С ушите си чух как простовати мъже го обсъждаха в банята: "Забравих фамилията му... абе нещо по класиката... Не помня заглавието, но е супер... Гледай го..."

- Заглавието на един от вашите филм е "Война" - твърде обемно, метафорично... Такова заглавие задължава. Какво сте вложил в него - чия война и с кого, война за какво?
- Войната е нещо страшно, странно, лошо... Войната е нещо неестествено. Във всяка война има не две и три истини. Всеки воюващ носи своята истина. Възможно е да победи не една истина, а няколко. Както и да загубят. Всъщност победител не е този, който е убил повече... Сложна работа...
- Веднъж казахте: "Всичките ми филми са руски, дори и "Замъкът"". Какво му е руското?
- В романа "Замъкът" човек попада, да кажем, в абсолютно трудни, нереални обстоятелства - обстоятелства, сред които се изгубва; просто не проумява как би трябвало да се държи. И започва да действа неадекватно. Всеки от нас в живота си се е сблъсквал с подобна ситуация. Струва ми се, че това е филм за всички ни. Не е ли същата като в "Замъкът" и днешната руска ситуация на всеобщ смут? Изобщо Кафка е доста руски писател.
- "Родени сме, за да направим от Кафка бивалици"?.. Какво е отношението ви към творчеството на братя Стругацки?
- Добро. Вярно, чел съм книгите им още като студент и не съм ги препрочитал, но те са ми сред любимите писатели. Особено "Пикник край пътя", по който Тарковски създаде "Сталкер". Спомням си, че ми направи изключително впечатление. Макар че филмът на Тарковски е съвсем различен, а и изобщо е за друго.
- Струва ми се, че повечето от вашите филми сякаш са направени в стилистиката на братя Стругацки. И вие като тях създавате свои светове.
- Литературата и киното са сродни с живописта. Всеки живописец създава свой свят. Само че киното се прави от много хора едновременно. Освен сценариста, режисьора, актьорите, в създаването му участват художници, звукооператори - маса народ. В този смисъл киното не е изкуство. Изкуство е, когато седнеш сам срещу листа или платното. Изкуството се ражда, когато човек остане сам със себе си, със своите визии и мисли. А киното е сума от творчества, производство.
- Но нали самият сте в два ипостаса - едновременно и сценарист, и режисьор на филмите си. Виденията ви би трябвало да се въплъщават в пълна степен.
- Страшно много зависи от актьорите. Да, те играят това, което аз съм измислил. Старая се да изстискам от тях въплъщение на първоначалния си замисъл. Но с течение на времето все повече и повече проумяваш, че съществуват много независещи от теб фактори. Доста неща се променят по време на снимки, често - радикално.
- Искате да кажете, че такива прекрасни актьори като Сухоруков, Дапкунайте, Маковецки...
- Те са безусловно отлични майстори, но също са хора и не могат да направят повече от това, което правят. Не могат да мислят като мен - всеки мисли по своему. И аз съм принуден да се примирявам с това като с даденост. Сега, когато натрупах достатъчно солиден опит, сядайки да пиша сценарий, си представям примерно кой би играл тази или онази роля. В киното, както и в живота, идеалите са непостижими. Дори при живописеца може да се случи да мацне с четката погрешно - и замисълът заминал. Но, за разлика от режисьора, на него му е по-лесно да оправи грешката си.
- "Брат" беше напълно сериозен филм, а "Брат-2" е като рагтайм, където доминира пародията... В жанрово отношение бих го определил като своеобразна постсъветска вариация на "Неуловимите отмъстители".
- Не е пародия, а обикновено развлекателно кино. Такъв беше и "Брат". Сериозната тема също може да бъде забавна. Всъщност трябва да бъде такава! Хората плащат и искат в замяна удоволствие. Прекрасно би било, ако заедно с това се и замислят над нещо.
- Неизбежно стигаме до Сергей Бодров-син. Имената ви вече са свързани завинаги. Как според вас можеше да се развие биографията на Серьожа?
- Според мен щеше да стане добър режисьор. Имаше потенциал за това. Написа качествен сценарий, проектът тръгна, той самият трябваше да играе голяма роля. Разбрахме се да отида в Москва, за да видя как се справя. Сергей ме помоли. Или пък аз сам предложих, не си спомням точно. Филмът така и остана незавършен, само с два снимачни дни.
- Не ви ли е минавало през ума в памет на Сергей да го довършите вместо него?
- Не, разбира се. Това си е негов сценарий, той го е измислил и той трябваше да го снима. Никой друг не би могъл да знае какво трябва да се прави. Когато човек сам пише, го прави за себе си. Зад всяка буква стоят изображения, видими единствено за него. Все пак Сергей не е сценарист, той не е писал за другиго. Не можеш с букви да изразиш всички образи. Аз затова и не давам на никого да чете сценариите ми - никой не би разбрал какво имам предвид. Сценарият е едно, а филмът - съвършено друго нещо.
- В киното ви е отредено значително място на саундтрака. В "Брат" музиката изобщо е вплетена в биографията на Данила Багров. В кадър се мярват практически всички важни фигури на "питерско-уралския" роккупон. Защо отсъстваше Юра Шевчук? Случайно ли е?
- Ако трябва да бъда честен докрай, исках Шевчук да изпее една песен. Дори има плакат на "Брат-2" с името му. Той се съгласи, но в последния момент се отметна. Не му харесвал сценарият. Доста гадно ни подведе и вече не сътрудничим с него. Що се отнася до останалите, отдавна познавам всички тези момчета, с "наутилусите" сме приятели от 1985. Младостта си е младост. Живеехме буквално като семейство. Бях отчаян пропагандатор на съветския рок. В едностайния ми апартамент непрестанно някой купонясваше. Песента "Я хочу быть с тобой" Слава Бутусов изпя за първи път у дома, но какво да се прави, хората се разпръснаха.
- А сега какви групи слушате?
- Харесват ми "Аукцион". Сегашният състав. Льоня Фьодоров е много добър. Много ми хареса "Король и Шут", по-рано ги бях пропуснал... А иначе изобщо не гледам тези долнопробни гадости с три акорда, излъчвани непрестанно по телевизията - аз лично мога за една вечер да напиша поне пет такива "песни".
- Вие сте много тънък, лиричен художник. Забележителният ви филм "За изродите и хората" е всъщност посветен на любовта. Той е необичаен като форма, радикален е, както обичате да казвате, но целият е пронизан от лирика. Някои мизансцени в него изглеждат нарисувани от художник...
- Ако е така - добре. Като зрител на вас би трябвало да ви е по-ясно - аз самият никога не съм оценявал филмите си. Но знам, че са добри, не се срамувам от тях. Наясно съм, че са се състояли, станали, случили. Купени са от много страни за киноразпространение, за телевизиите да не говорим.
- Навярно имате и някои любими филми, заснети от други...
- Много са. Да кажем, "Бразилия" на Тери Гилиъм. Негов е и прекрасният филм "Приключенията на барон Мюнхаузен". Удивителен майстор! Харесват ми "Стрелочникът" и "Летящият холандец" на Йос Стелинг. Все такива, маргинални филми...
- Поразително! Назовавате имената на режисьори, снимащи елитарно кино, а сам се стремите да правите комерсиално...
- В нашата страна днес е невъзможно да правиш маргинално кино. С него беше възможно да се занимаваш, когато държавата финансираше кинематографията - сякаш това кино на никого не е било нужно. Точно в онези щастливи дни снимах "замъци". Не се стремя съзнателно да правя комерсиално кино - просто днес трябва все пак някак да върнем хората в киносалоните.
- Получава се вид просветителство - чрез жанрово "леката" форма да върнете хората към разбиране и стремеж да гледат такива филми като "Идиот"...
- Точно така.
- Но това е и възпитание. А вие твърдите, че изкуството не възпитава.
- Това не е възпитание, а въздействие, влияние... Възпитанието е друга работа. Да, изкуството не бива да възпитава, това не е негова функция. То е форма на самоизразяването на твореца и предполага интимност. То съществува само за себе си. Възпитават училището, родителите...
- В края на краищата от невръстен човек сам себе си възпитава цял живот. Ненапразно съществува изразът "от страната на детството". Навярно пазите някакво ярко детско впечатление?
- Много добре си спомням как с прашка убих врабче. Бях малък - първи или втори клас. Зверски се разстроих. Погребах го, кръстче от клони му поставих. Счупих прашката, цяла вечер плаках. А след три дни си направих нова. Спомням си, че и на "бомби"-самоделки играехме - това детско увлечение намери отражение в "Брат" и в "Брат-2".
- Споделили ли сте рецептата със синовете си?
- Не, тях това не ги интересува. Аз съм израснал по дворовете: лете - футбол, зиме - хокей. Сражавахме се с мечове, стикове си режехме с трион, имахме си славни занимания... А моите младежи не умеят свястно и колело да карат! Денонощно могат да играят на компютърни игри. На монитора им може да бъде видян скрийнсейвър тип "Дявол -2". Ужас!
- Вие имате отрицателно отношение към интернет?
- По-добре да го нямаше, честно казано...
- Но седите пред компютъра...
- Налага се. Времето е такова. Не е моето време...
- Как се борите?
- Никак. Глупаво е да забраняваш нещо. Забраненият плод е сладък. Забраната изостря желанието. Нищо не бива да се забранява, а да се дозира някак си.
- Какво четете в момента?
- "Соборяне" на Лесков. "Sanctuary" на Фокнър.
- "Светилището"? В оригинал?
- Завършил съм преводаческия факултет на института за чужди езици. Просто у дома нямам преводно издание.
- Какво ще кажете за книжната мода, за този Акунин например, който стана толкова популярен?
- Между другото, неотдавна прочетох "Разговори с Йосиф Бродски" на Соломон Волков, добра книга. Много умен човек е този Бродски. Та той е казал: "Пикул е любимият писател на съветските еснафи." Мисля си, че Акунин е любимият писател на новоруските еснафи.
- Можете ли да се наречете богобоязлив човек?
- Да. Не бих казал, че през цялото време мисля за Бога, но ако попадна в гранична ситуация, вземайки решение, първо се сещам за Него.

www. ozon.ru, юни 2003

Разговора води Игор Линчевски
От руски Геновева Димитрова

Алексей Октябринович Балабанов (1959) е смятан за най-радикалния и същевременно - най-касов автор в днешното руско кино, експериментиращ върху разни екранно-етични форми: от касовия трилър ("Брат" и "Брат -2"), през естетски-еротичното предизвикателство ("За изродите и хората") до психо-националинисткия екшън ("Война").
"Култура" неведнъж е публикувала текстове, свързани с екстравагантния Балабанов. Поместеният тук разговор е последният отпечатан, преди той да се потопи в работата над новия си проект "Американец".

Разговор с
Алексей Балабанов