Посещение

Репортерката: - Знаете ли за какво се разказва в "Под игото"?
14-15-годишно момиче: - Ами... Май беше за една учителка, която изпитва учениците си...и май една ученичка не си знаеше урока и ставаше някакъв гаф...

Анкета на Хоризонт по повод 110-годишнината от излизането на Под игото

Къщата на Иван е всъщност къщата на Иван Вазов. Ироничната интимност на заглавието не само не пречи, а дори помага на човек безпроблемно да "влезе" в музея, който представлява по пиеса въпросната къща. Музеят е, впрочем, лесна метафора и на страната ни, самоомисляща се като "страната на Вазов" и Ботев, за чиито стихове и стъпки също става дума в текста на Пламен Дойнов, а също и на застиналото пространство на втвърдените представи в/за българската литература. Така че заглавието ясно задава и мястото на действие, и неговата логика. Иронично-игрови е и основният драматургичен ход - "представянето" на музея чрез неговата "уредничка" (Йорданка Стефанова), наследничка на семейство уж подслонявало някога Вазов, която живее със сина си (Димитър Мартинов) в него. Експонатите - лула, фенер, буквара на Берон, капан за румънски вълци, чорап и прочее - имат не само декоративни, но и драматургични функции. Всеки от тях отключва по време на посещенията в музея реминисценции, които представляват иронично-поетично-литературоведски игри с множество известни образи и стихове в българската литература, инкрустирани в идеята за българското, подобно Ботевият Хаджи Димитър, самодиви и вълци (не само Ботеви, но и Радичкови), и естествено основно Вазови герои и стихове. Накрая синът, явяващ се също и експонат, продава къщата-музей и я напуска като своите братя, отдавна живеещи зад граница.
Накратко, пиесата на Пламен Дойнов е постмодерна драска и шарка върху трайни представи за Вазовото наследство в българското съзнание и особено онези, свързани с бунта, освобождението и борческото славно минало. Игрите с образи и ситуации преобръщат тези трайни "мостри" на Вазов в масовото съзнание, но въвеждат другите - за нехаещия за свободата си българин, чакащ винаги "освободителите" и винаги после плащащ си чакането.
Типичното за този тип писане омесване на "високото" класическо патриотично мислене с ниската ежедневна актуалност, в която се пресичат различни поколенски и социални субекти, пораждат в някои моменти от посещенията на къщата-музей много забавни ситуации. Особено посещението на плюещите и щипещите се тийнейджъри (добро и всеотдайно трио на младите актьори Ева Тепавичарова, Веселин Анчев и Владислав Виолинов), чийто сленг и "улично" поведение в няколко жеста и фрази забавно показват огромната дистанция между поколенията и самата "музейност" на общуването им.
Вазов може да е забавен, без да губи "високия" си национален патос - убеден е Пламен Дойнов. Избрал е най-подходящото място, където да печели съучастници на подобно безспорно актуално твърдение - театъра. Там, слава богу!, не изпитват като в училищата и в "Под игото".

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Къщата на Иван от Пламен Дойнов. Постановка Венцислав Асенов. Сценография Катя Атанасова. Музика Павел Васев. Хореография Албена Атанасова. Участват Йорданка Стефанова, Димитър Мартинов, Ева Тепавичарова, Веселин Анчев, Владислав Виолинов. Драматично-куклен театър - Враца. Гастрол в Народния театър "Иван Вазов" - 25 февруари 2004.