Най-после в полето на музикалнопедагогическата словесна теория и практика се появи издание, което извежда предмета "История на музиката" от доминиращата до този момент реторика на руското (съветско) музикознание и "подрежда" основни модели в идеите и композиционните техники на музиката на ХХ век, на базата на стандартни трудове в тази насока. В ясна фактура, по-скоро тезисно доц. д-р Наташа Япова без претенции, но с много вещина подрежда възможностите за приложението на термини и понятия, като се позовава на исторически осмислени теоретични формулировки, подплатени със съответната библиография. Тя акцентира и върху промяната в социалния "модел" на музиката през ХХ век, в същността на перцепцията на творбата, както и третирането на социализацията на музикалните стилове и техните определения - в критичен ракурс. При това становището й е поднесено толерантно, с предлагане, а не налагане на характеристики на явленията, основни и съпътстващи битието на музикалната творба: тук същностно важна е главата "Проблемът за публиката. Социология на скандала".
В края на своя безпрецедентен досега "Опит" д-р Япова предлага и "Идеи за основания на музиката в трансцендентното" (в последната, шеста глава). Тук тя поставя същностния въпрос за живота на музикалното произведение днес; доколко промяната на иманентните му характеристики засяга връзката му с трансцендентното - все въпроси, които безспорно разширяват и преосмислят формулирането на редица проблеми в теорията и практиката при въвеждането в музикалноисторическото - "или как музиката "живее" своята история". Към сгъстеното, концентрирано изложение добавям и ценната библиография, предложена на студента, на руски, немски, френски и английски език; възможност за избор на едно равнище, с което се възпитава вкусът към различни гледни точки, към автономия на критерия, към полемична активност.

Ек. Д.