Оскар-овият фарс на Канал 1
На 1 март осъмнахме с новите "Оскар"-и. По-нетърпеливите българи са будували, за да гледат на живо церемонията от "Кодак тиътър" в Лос Анджелис по разни чужди телевизии (включително и руската ОРТ). По-търпеливите изчакахме вечерта, за да я гледаме по Канал 1 в съкратена версия, както постъпваме вече девет години, колкото и да се дразним.
Този път обаче БНТ надскочи всички лимити на търпението.
От излизането на сцената на обичайния модератор Били Кристъл с неговите гегове, та до последния (показан ни) връчен "Оскар", преводът беше толкова приблизителен, неграмотен и "избирателен" (особено мъжкият), че се превърна в акустичен катаклизъм.
От излизането на сцената на обичайния модератор Били Кристъл до последния (показан ни) връчен "Оскар", станахме свидетели на звездно стълпотворение, пред чийто монтажен сомнамбулизъм лутането в "Дискретният чар на буржоазията" на Бунюел изглежда направо наръчник по ориентиране. Кой, кога, къде, какво, на кого - лавина от въпроси, чиито отговори едва ли знаят и "концептуалистите" от монтажната на БНТ, спретнали този "Оскар"-ов делириум.
Не е за вярване, че за държавната ни телевизия, с нейния огромен човешки ресурс, през 2004, половин денонощие е време, все още недостатъчно както за свестен превод, така и за компютърно субтитриране. Както и не е за вярване, че някой е видял и одобрил недоразумението, наречено "съкратена версия".
Точно по време на медийния дебат да остане ли обществена (!?) или да бъде приватизирана, БНТ демонстрира за пореден път драстичен непрофесионализъм - и като мобилност, и като компетентност.

К