Via Pontika и техният Виа Свят


Арт група Via Pontica представи пърформанса "Сияйно Пусто Извън" и инсталацията "Цикъл - Фикции" в рамките на програмата "Място за срещи" в СГХГ. Ана Виленица, член на групата, завършила изкуствознание в Белград, изпълни пърформанса със средствата на японския буто-танц и изнесе лекцията "Ходенето като изкуство".
Артистите от група Via Pontica работят в различни области на изкуството - Рин Ямамура и Недко Жечев се занимават с куклена режисура, Златил Йотов и Христо Христов с дърворезба, а Веселин Митев е от специалност арт педагогика в Софийския университет.
Основател на групата е Венелин Шурелов, сценограф, който през 2002 г. събира екипа като идейно-творческо продължение на Международния симпозиум за пластични и изпълнителски изкуства Via Pontica в село Ясна поляна. Групата се занимава с експериментално изкуство и изследва неговите предестетически форми. Артистите работят в областта на ленд арт, боди арт, хоризонтална скулптура. Централна тема в тяхното творчество е проблемът за движението - като ходене в неговия физически аспект и като пътуване, начин на мислене и психическо състояние. В пърформанса "Сияйно Пусто Извън" Ана Виленица предприема пътуване навътре в себе си. Изпълнението й е синтез между японския театър на тялото и немския експресивен танц. И двете школи се бунтуват срещу традицията и отричат използването на специфични правила и техники. При тях от първостепенно значение е да се даде израз на индивидуалния вътрешен импулс.
В транса на танца артистката изразява спонтанно емоциите си на фона на анимираните рисунки на Венелин Шурелов и менящи се в синхрон с тях музикални "пейзажи". Преминаващите по стената образи асоциират широк спектър от чувства като радост и мъка, тревога и страх, копнеж и блаженство. Това е напрегнато интровертно пътуване, в търсене на хармония, в търсене на себе си. Външният израз - танцът - е по-скоро вторично явление, сякаш отражение на богатото вътрешно преживяване.
В инсталацията "Цикъл - Фикции" висящите във въздуха изрезки от снимки и разпилените по земята възглавнички и пумпали напомнят за детска стая и приканват посетителя в царството на спомените. Завъртането на пумпала и хипнотизиращото му въздействие спомагат за себевглъбяване. Концентричното движение на източния инструмент прави фина асоциация със спецификата на буто-танца, при който пулсиращото тяло не се придвижва в пространството, но и не остава статично.
В лекцията "Ходенето като изкуство" Ана Виленица проследи изследването на човешкото движение във визуалните изкуства от древността до ХХ век и заедно с Венелин Шурелов представи досегашната работа на групата. От 2002 г. досега те са представили свои проекти в Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина, Дания, Германия, Япония, Египет, Чехия и България. Основният проблем за ходенето/ движението/ пътуването в тяхното творчество придобива различни измерения и интерпретации, но остава неизменно в центъра на художествените търсения.
Самото название на групата Via Pontica, с което се обозначава прелетният път на птиците, говори достатъчно за посоката, в която работят артистите, насочени към "сетивно, времево, природно изкуство" (А. Виленица). Те намират вдъхновение в света на символите и митологията, на приказката и архетипа. Работата "Неваляшка", например, изхожда от преданието за Бодхисатва, когото изобразявали чрез тази кукла като символ на издръжливост, търпение и постоянство. Лабиринтът е друг любим мотив на групата. Това е древният стилизиран символ (палеолабиринт), който се среща още в праисторията, и, под формата на стилизирана спирала, дава израз на космологичните представи, които намират отражение в архитектурния план на дворците или храмовете. Цялостната работа на арт група Via Pontica напомня интригуващо пътуване без крайна точка. Пътуване, в което да пристигнеш не е толкова важно, колкото да си постоянно на път, постоянно търсещ. Пътуване, което учи да търсиш хармонията с външния свят и да я откриваш в самия себе си.

Яна Костова