Престъпното предприятие
В заключение на първото (или прокурорското) полувреме на точещия се вече трета година "Процес на века" в Хага главният прокурор на Трибунала Карла дел Понте изрази голямото си задоволство от успеха на обвинението. "Carla Del Ponte happy with Milosevic trial" - издекламира в хор пресата. Прокурорите задоволително доказали отговорността на Милошевич, резюмира Дел Понте в интервю за Франс прес. Ето защо тя в никакъв случай нямало да го изживява като лично поражение, ако от обвинението срещу Милошевич евентуално отпадне геноцидът. Пустият му геноцид, заради който, след като не се намери в Косово, последваха още, ей така, в движение, два обвинителни акта за Хърватия и Босна, пък дано да се намери там. Заради този недоказан геноцид преди пет години май че и държавата му бомбардираха на Милошевич, и към три хиляди невинни граждани избиха, ала кой ти го помни това още, пък и то не е релевантно, както би се изразил съдията Ричард Мей.

То кой ли помни още за какво всъщност на първо място ставаше дума в цялостното трифазно обвинение срещу Милошевич: за това, че оглавил една престъпна група на име "joint criminal enterprise", поставила си за цел сътворяването на Велика Сърбия по пътя на войни, етнически чистки и геноциди. Злодействата на тази групировка се точат като червена нишка през трите обвинителни акта срещу Милошевич, обединявайки ги в едно интегрално престъпно начинание. Като членове на ентърпрайза се посочват конкретно Радован Караджич, Момчило Краишник, Биляна Плавшич, Ратко Младич, Борисав Йович, Войслав Шешел и още десетина знайни и незнайни сръбски злодейци. Както гласи обвинението, всички тези персони носят лична отговорност за съучастието си в заплануването, координирането и провеждането на геноцид, етнически чистки и други престъпления в Косово, Хърватия и Босна с цел създаването на Велика Сърбия. Ето защо задача номер едно на обвинението фактически бе да докаже съществуването на това криминално предприятие, както бихме превели термина "enterprise". В изявленията си по повод края на прокурорската фаза от процеса госпожа Дел Понте обаче така и не се произнесе за успеха или неуспеха на тази кардинална точка от обвинението си срещу Милошевич.
Проблемът с доказването на подобни съзаклятнически престъпни начинания естествено е там, че свидетелят би трябвало сам да е някой от посветените в съзаклятието. Още в ранната фаза на процеса обвинението информира обществеността, че сред многобройните си свидетели има известен брой "инсайдери", които от първа ръка и от личен опит ще разкрият пред съда именно подобни криминални потайности. Първите му инсайдери се оказаха измамници, като Ратомир Танич и Слободан Лазаревич: единият се бе представил за политик от вътрешното обкръжение на Милошевич, другият - за полковник от военното разузнаване.1 С лъжите си и двамата тежко разклатиха не само концепцията на обвинението за "joint criminal enterprise", но и доверието към съдията Ричард Мей, който с нищо не даде на мнимите инсайдери да разберат, че лъженето под клетва води до неприятни последици. Показанията на няколкото истински инсайдери също не бяха в услуга на обвинението и фундаменталната му концепция. Нито бившият шеф на военното разузнаване Александър Василиевич, нито бившите президенти Зоран Лилич и Борисав Йович, нито някой друг от висшите югославски офицери и функционери пожелаха поне в най-обща форма да потвърдят теорията на прокурорите. При това всички тези инсайдери си имаха стари сметки за разчистване с обвиняемия, а Борисав Йович фигурираше дори като член на колективното престъпно предприятие. Особено грозен блам за прокуратурата бе свидетелят й Радомир Маркович, бивш шеф на югославската Държавна сигурност. Като подследствен в затвора в Белград по обвинение в съучастничество в атентат срещу опозиционния политик Вук Драшкович, генерал Маркович подписал някакъв протокол, в който потвърждава, че Милошевич наредил заличаването на следите от военни престъпления в Косово. Докаран в Хага, за да потвърди показанието си, Маркович заяви, че документът бил манипулиран и че подобни нареждания Милошевич никога не бил давал. Нещо повече, новите власти в Белград изнудвали Маркович да лъжесвидетелствува срещу Милошевич, в замяна на което му обещали да го освободят и да му позволят да замине със семейството си за друга държава по свой избор, където да заживее под нова идентичност.2 В противен случай го заплашили с дългогодишен затвор. Тук обвиняемият се намеси и напомни на съдията, че има международна конвенция, забраняваща упражняването на натиск върху свидетели за изтръгването на определени показания. Отговорът на съдията Мей заслужава да остане в историята на правосъдието и в резюме гласи: всичко това изобщо не е интересно и съдът в никакъв случай няма сега да се занимава с това, какво му се било случило на свидетеля в Белград, като го арестували.3 Радомир Маркович веднага бе върнат в Белград, където малко по-късно бе осъден на седем години затвор.
В състава на колективното престъпно предприятие на Милошевич прокуратурата бе причислила и Биляна Плавшич, експрезидентката на Република Сръбска. На 16 декември 2002 г. Биляна Плавшич се призна за виновна по няколко точки на обвинението, в отговор на което, съгласно методологията на Трибунала, й беше снето обвинението в геноцид и други тежки престъпления, застрашаващи я с доживотен затвор. В отделна декларация към ритуалното си признание ("plead guilty") Плавшич тежко обремени Милошевич. Всички етнически прокуждания в Босна, извършени от босненските сърби, били проведени според планове, изработени съвместно от Милошевич, Радован Караджич и Ратко Младич в Белград още през октомври 1991 г. С други думи, в декларацията си госпожа Плавшич визира един великосръбски "joint criminal enterprise" като по поръчка. В отговор на тази смела декларация прокуратурата сне от Плавшич обвинението си в геноцид и експрезидентката на Република Сръбска се отърва с 11 години затвор, които излежава в Швеция.
"Желязната дама" обаче, както наричаха Плавшич, вероятно е очаквала повече милост и разочарованието й ще да е било горчиво. Въпреки заслугите й за политическата ликвидация на Радован Караджич, чийто заместник бе до 1995 г., Карла Дел Понте й извади обвинителен акт! И въпреки образцовото й самопризнание в Хага - 11 години затвор!
Непосредствено след това Биляна Плавшич заяви, че не възнамерява да предоставя услугите си като свитетел срещу други обвиняеми. Въпреки това никой не се съмняваше, че един хубав ден Биляна Плавшич ще свидетелствува против омразния й Милошевич и че поне ще потвърди под клетва декларацията си за етническите чистки, запланувани под негово ръководство в Белград. Тази писмена декларация можеше да бъде приета като доказателство срещу Милошевич само ако бъде потвърдена под клетва, така че когато в края на февруари Биляна Плавшич действително бе съзряна в затвора в Схевенинген, всички бяха убедени, че сюблимният момент на обвинението непосредствено предстои. Три дни по-късно обаче Плавшич отлетя обратно за затвора Хинсберг в Швеция, понеже на прокурорите не им останало време за нея. Биляна Плавшич действително дошла в Хага с намерението да свидетелствува срещу Милошевич, каза Дел Понте дословно, ала просто нямало къде да я вмъкнат в двата дни, които оставали на обвинението за представянето на последните си свидетели. Карла Дел Понте поради липса на време да се откаже от шанса експрезидентката Плавшич да свидетелствува против експрезидента Милошевич, а тя да им гледа сеира! Добре информираният белградски вестник "Политика" има друго обяснение. На 18 февруари вестникът цитира следното изявление на Биляна Плавшич, направено по телефона: "Ако ме закарат на процеса на Слободан Милошевич, аз на тия хора наистина ще им кажа само това, което знам. Аз този човек едва и го познавах. Аз не го обичах, а той мен ме мразеше. Не съм присъствала на разговорите, които други ръководители на Република Сръбска са водили с него, а те пък, знаейки за взаимната ни ненавист, не са ме информирали за съдържанието на разговорите си. Всичко останало, което си мисля за Слободан Милошевич и за неговите кривици и отговорности, може да е само мое лично мнение, което не би могло да бъде меродавно като доказателствен материал пред никой сериозен съд. Въпреки че съм готова да се боря за правото си на собствен живот и на свеж и здравословен въздух, за Милошевич аз нищо друго не мога да кажа, а да лъжа не искам."
В такъв случай обаче Биляна Плавшич трябва да е излъгъла в декларацията си от 16 декември 2002 г.
Биляна Плавшич бе последният свидетел на обвинението, който можеше да се произнесе за митичния "joint criminal enterprise", колективното престъпно предприятие на Слободан Милошевич, залегнало в основата на трите му обвинителни акта. При това нейните показания щяха да са особено ценни поради обстоятелството, че прокуратурата и нея я води като член на въпросната престъпна конспирация. Ако вярваме на прокурорите, цялото това престъпно предприятие си е факт, само дето Белград все още не искал безусловно да сътрудничи на Трибунала и да изпрати в Хага всички релевантни свидетели. Междувременно обаче в Хага като свидетели се изредиха десетки бивши президенти и генерали, ала от показанията им стана ясно нещо съвсем друго: първата, втора и трета цел на Милошевич не е била Велика Сърбия, а оставането му на власт - поведенческа норма на колегите му и в други държави. Съперниците му в Любляна, Загреб и Сараево да не са се ръководили от по-благородни апетити! В сравнение с един фашист начело на хърватската и един ислямски фундаменталист начело на босненската държава обаче, един постсоциалистически югославски авторитарник като Слободан Милошевич беше дори за предпочитане. Няма Велика Сърбия в ценностната му йерархия, няма националистически идеали. Те съставляваха по-скоро ценностен багаж на идейните му и политически противници от антикомунистическата опозиция, която в момента отчасти е на власт. Какво чудно тогава, че не се намериха ни документи, ни свидетели за колективното престъпно предприятие на Слободан Милошевич.
И сега какво? След отказа на Биляна Плавшич да потвърди под клетва престъпното предприятие на обвиняемия, съдията Ричард Мей на 22 февруари си подаде оставката по здравословни причини, а на 25 февруари обвинението се отказа от останалите си свидетели и обяви представянето на доказателствата си за приключило. Заболяването на Ричард Мей впрочем влиза в сила на 31 май, защото на 8 юни започва второто полувреме на процеса, когато обвиняемият ще представя свидетели и доказателства. Нека сега друг съдия си блъска главата как да осъди Милошевич или пък как да го освободи по недоказаност. Няма да те хване депресия ли? Цял свят очаква от теб справедлива присъда за този нов Хитлер на Балканите, а доказателствата ги няма! Потвърждението за тази алармираща липса дойде няколко дни по-късно под формата на 95 страници писмено изложение на "приятелите на съда" с преценка за представените досега от обвинението документи и доказателства. Целта на документа е да предложи на Трибунала кои от обвинеията срещу Милошевич още отсега могат да отпаднат поради недоказаност или неубедителност на представените от прокурорите доказателства. Карла Дел Понте позна какво я чака и изпревари предложението на т. нар. "амикуси" на съда с признанието си, че за геноцида май наистина не се намерили достатъчно доказателства, което тя впрочем още отначало си знаела, защото нали трябвало да докаже геноцидалната интенция на Милошевич, а интенция трудно се доказвало, ала нямало как, длъжна била да опита. За сметка на това пък с доказателствата по останалите обвинения всичко било наред, няма страшно. Медиите, които още не се отказват от паладинската си преданост към прокурорката, послушно заповтаряха: да бе, геноцидът май остана недоказан, пустата му интенция, ама много важно, нали останалото е наред. Нищо подобно. Тримата авторитетни юристи Стивън Кей, Бранислав Тапушкович и Тимоти Маккормак в диагнозата си за изнесените доказателства на обвинението едва ли не между другото отбелязват недоказаността на обвинението в геноцид. В основната част на предложението си те изреждат огромен списък от свидетели, чиито показания трябва да отпаднат като неубедителни, и радикално съкращават периода за юрисдикцията на трибунала. За Косово юрисдикцията му започва от 24 май 1999 г. с началото на бомбардировките на НАТО. Всичко до тази дата, според амикусите, трябва да отпадне от юрисдикцията на Трибунала, защото до този ден в Косово не става дума за въоръжен конфликт, в който да са извършени военни престъпления, а за бандитизъм и тероризъм. Не е убедително доказано и твърдението за депортация на албанското население след въпросната дата, поради което това обвинение също трябва да отпадне. Извън юрисдикцията на Трибунала остава масовото убийство в Рачак през януари 1999 г., послужило като повод за бомбардировките. По отношение на Хърватия, според амикусите, трябва да отпаднат от юрисдикцията на трибунала събитията до 22 май 1992 г., когато ООН официално признава Хърватия за независима държава. До този момент, според тях, се разиграва вътрешен югославски конфликт и следователно не може да става дума за военни престъпления в смисъла на Женевската конвенция, за които трибуналът е компетентен. От босненския обвинителен акт, според амикусите, освен геноцидът трябва като недоказани да отпаднат огромен брой други престъпления, фиксирани в обвинението. Досега съдиите много внимателно се вслушваха в препоръките на тримата "приятели на съда". Сторят ли го и сега, обвинителните актове срещу Милошевич така ще се свият, че просто не остава достатъчно основание обвиняемият да бъде държан в затвора и през втората половина на процеса. При това мнозина не знаят, че съгласно Конвенцията за имунитет на държавните глави от 1972 г. Милошевич може да бъде съден само за геноцид и за престъпления против човечеството.
Шокът е толкова сериозен, че вече цяла седмица липсва коментар по темата. Радикалната експертна независимост на тримата приятели на съда изненада еднакво протагонистите и противниците на трибунала. С правната си диагностика за прокурорската половина от процеса тримата юристи казват на всеки, който може да чете, че по нормални наказателно-правни критерии и процедури Милошевич не може да бъде осъден. Според тях просто няма достатъчно доказателства за престъпленията, в които е обвинен.
Подобен резултат на тригодишния вече "процес на века" ще доведе до необозрими последици, простиращи се от въпроса: защо, след като не се намериха доказателства за геноцид и други престъпления, през 1999 г. в нарушение на международното право бе бомбардирана Югославия, та до въпроса: защо година по-късно в нарушение на югославската конституция експрезидентът Слободан Милошевич бе отвлечен за Хага. Явлението "Международна общност" естествено не може и няма да допусне подобно развитие. Проблемът е сериозен, но разрешим. Строго погледнато, той се свежда до следното недоразумение: "Процесът на века" срещу Слободан Милошевич имитира наказателно дело от общ характер, защото при нас уж политически процеси не можело да има. Проблемите на трибунала произтичат именно от тази мимикрия, резултираща от предразсъдъка, че политическите процеси били свойствени на диктатурите и недопустими за правовата държава. Тримата амикуси очевидно също робуват на този предразсъдък, подхождайки към един политически процес с критериите за наказателно дело от общ характер и неговите изисквания за убедителност на свидетеля или легитимност на вещественото доказателство. Да си спомним обаче, че преди пет години имахме подобен проблем, когато бомбардирахме Югославия. Това си беше нападателна война, която уж също бе недопустима за държави от нашата общност. Проблемът с тази война обаче намери разрешението си с гениално простата формулировка "нелегална, но легитимна". Нелегална в международноправно отношение, войната бе обявена за легитимна в политическо и морално отношение. Така е и с "Процеса на века". Освободим ли се от предразсъдъка, че политическият процес бил нещо недопустимо за нашите правови държави, всичко ще си дойде на мястото.

Хага, 8 март 2004 г.

Жерминал Чивиков


1 За лъжесвидетеля Ратомир Танич виж "Култура", бр.23, 7 юни 2002 г., за Слободан Лазаревич - "Култура", бр. 41-42, 15 ноември 2002 г.

2 Това обещание впрочем изцяло се покрива с т. нар. "защитни мерки" на прокуратурата, приложени спрямо лъжесвидетелите Ратомир Танич и Слободан Лазаревич.

3 JUDGE MAY: This doesn't appear to have any relevance to the evidence the witness has given here, none at all. He's been agreeing with you, he's been agreeing to the matters you've put to him, and we're not certainly going to litigate here what happened in Yugoslavia when he was arrested.