Берлинската оперна лъжа
- Господин Баренбойм, берлинската оперна фондация е свършен факт. Дойде ли краят на независимостта на "Щатсопер"?
- Обещаха ни, че учредяването на фондацията няма да доведе до прехвърляне на финанси от едно място на друго. Започват обаче с това, че вземат половин милион евро от "Щатсопер", за да ги дадат на "Комише опер".
- Под прехвърляне на финанси имате предвид, че излишъкът от печалбата на вашия театър се пренасочва към другите две сцени, на които не достигат средства.
- Разберете ме правилно. Бих дал на "Комише опер" не само половин милион евро, а много повече. Щом това се смята за правилно, трябва да се направи. Но моля само да не се твърди, че няма прехвърляне на финанси. Да не говорим пък за 7-те милиона евро, които културният сенатор взе от Щатсопер в началото на 2003, защото трябваше да попълни някакви други дупки. Фондацията е белязана от една нездрава смесица от прагматизъм и идеология.
- Какво разбирате под "идеология"?
- Държавата казва: "Можем да приемем всичко, само не и издръжката на театър". Това наричам идеология. Аз не мисля, че фондацията е параван за някакви ужасни интриги. В най-добрия случай тя гледа на нещата с невинни сини очи, в най-лошия е смесица от отчаяние и лицемерие.
- Вие подозирате, че просто не смеят да закрият някоя от оперите и затова основават фондация, за да се създаде впечатлението, че запазват всички.
- Ако ги запазят и трите, качеството им ще падне на много по-ниско ниво.
- Защото няма достатъчно пари ли?
- Естествено. Още отсега се вижда, че няма достатъчно пари за всичко, което трябва да се направи. А чрез тежките спестявaния в милионен размер, които предстоят до 2009 г., уравниловката в низходяща посока ще стане неизбежна. Факт е, че в художествено отношение Щатсопер е здрава. Та има фантастичен оркестър. Има фантастични певци, които сме открили и изградили. Тя е здрава и в икономическо отношение - не на последно място и заради успеха на турнетата ни. Вижда се и по това, че могат да ни отнемат 7 милиона евро. Докато други театри имат дългове. А всички знаем, че здравето не е заразително, болестта обаче е. Затова фондацията може да означава само уравниловка в низходяща посока.
- Да, но фактите са си факти. Фондацията е регистрирана. Вие трябва да решите дали сте готов да се впуснете в това приключение с фондацията.
- Не гледам на нещата по този начин. Сега нямам какво да решавам. Ако стане така, ще трябва да преценя дали искам и дали мога да работя тук.
- Можете ли да си представите, че ще се стигне до ситуация, в която няма да искате да работите повече тук?
- Не става въпрос за мен, става въпрос за операта. Дали аз ще продължа или не, не е важно. Важното е да се намери трайно решение. Къде ще бъдем след 10 или след 20 години? Господин Шрьодер, госпожа Вайс и господин Флийрл** няма да ги има. Но много се надявам, че "Щатсопер" ще я има.
- Но във фондацията все още могат да се обсъдят важни решения. Например, какво ще се случи след две години, когато оркестрите ще преговарят за нови тарифи.
- "Щатскапеле" е особен случай сред оркестрите, защото тя е едновременно и оперен оркестър на пълно работно време, и симфоничен оркестър на пълно работно време. Тази двойна функция е традиция за Щатсопер. За да запази нивото си, този оркестър трябва да сключи тарифен договор, който да е съобразен с всичко това. Ако заплатите на музикантите бъдат приравнени надолу, не би могло да се предвиди колко дълго ще останат в оркестъра най-добрите от тях и - което е още по-лошо - ще бъдем ли в състояние да намерим млади музиканти на необходимото ниво. Искам правилно да ме разберете. Въпросът е личен дотолкова, доколкото се опасявам, че ще се окаже, че 13 години работа са отишли на вятъра.
- Фондацията ще има силен, почти всемогъщ генерален директор.
- В дебата за берлинските опери винаги се предупреждаваше за опасността от централизация. Уж затова държавата не искаше да поема издръжката на никоя опера. Но в момента, в който посочат генерален директор, който да отговоря за три опери, уверенията им, че искат всяка от тях да запази собствения си профил, стават неправдоподобни. Накрая те ще имат не три опери, а една опера с три сцени. За мен това е лицемерие. Ако обичат, да назовават нещата с истинските им имена.
- Генералният директор ще бъде главната фигура. Чрез паричните потоци той ще може да определя каква тежест да има всяка една от трите опери. Знаете ли кой ще бъде генерален директор?
- Нямам ни най-малка представа.
- Господин Флийрл никога ли не е търсил разговор с вас за тези неща?
- Не. Но в защита на господин Флийрл трябва да кажа, че когато той ни отне 7-те милиона евро, аз публично заявих, че повече не желая да разговарям с него. Още когато обсъждах с г-н Флийрл други модели - например предложението на Рихард фон Вайцзекер за един "Културфорум "Мите" по образец на "Линкълн Сентър" в Ню Йорк, което, между другото, продължавам да смятам за добро решение - точно тогава "Комише опер" нямаше интендант. Г-н Флийрл ми каза: "Всеки подлежи на обсъждане. Още не е взето конкретно решение". Трийсет и шест часа по-късно прочетох във вестника, че интендант става г-н Хомоки.
- Значи ви е излъгал.
- Точно. Затова ми е трудно да му вярвам сега. Госпожа Вайс съм срещал веднъж, на 18 ноември 2002. Това беше единственият път, когато съм разговарял с нея. Виждал съм я много пъти на концерти. Винаги ме поздравяваше, беше винаги любезна и много мила, но истински разговор сме водили само веднъж. Първото нещо, което ми каза тогава, на 18 ноември - помня датата толкова точно, защото беше малко след 60-ия ми рожден ден, за който получих от нея чудесно поздравително писмо - та, първото й изречение тогава беше: "Трябва да знаете, г-н Баренбойм, че ние всички сме ви много благодарни за онова, което сте постигнали". И после: "Аз съм склонна да приема всичко, за мен всяко решение може да се постави на обсъждане". Аз й отговорих: "Съжалявам, г-жо Вайс, но след онова, което прочетох, вие не сте склонна да приемете всичко. Защото единствената възможност, която всъщност трябваше да се дискутира, а именно преминаването на Щатсопер към държавата, за вас изобщо не подлежи на обсъждане."
- Този оркестър и тази опера дължат реномето си не на последно място и на обстоятелството, че генерален музикален директор тук е Даниел Баренбойм. А вие ни казвате, че по въпроса за бъдещето на операта всъщност е воден един-единствен разговор?
- Да. През февруари миналата година бях помолил за разговор управляващия кмет и г-жа Вайс, за да обсъдим темата. Беше потвърдено, че разговорът ще се състои. Обаче в деня на разговора научих, че г-жа Вайс няма да дойде. И от нейния офис трябваше да чуя, че тя изобщо не знаела за него. Никога не било планирано тя да идва.
- Това е смайващо, като се има предвид берлинската ситуация. След смяната на интенданта си, на "Комише опер" й се наложи тепърва да търси свой път. След като изхвърлиха Удо Цимерман, "Дойче опер" залита насам-натам без посока. Вие сте единственият, който за по-дълъг период от време носи отговорност в една опера, която функционира. И затова е странно, че в някаква степен всъщност се реформира ръководството на операта.
- Не. Ако трябва да бъдем точни, аз съм главен музикален директор. По договор трябва да се грижа за оркестъра и певците и за нищо друго. Никой не е задължен да разговаря с мен. Затова и не мога да се оплача. Не го и правя, но вие ме попитахте. Иначе изобщо нямаше и да го споменавам. Не желая да свеждам нещата до личното. Не искам по никакъв начин да кокетирам и съвсем сериозно ви казвам: що се отнася до моята личност, цялата работа няма никакво значение.
- Да се върнем още веднъж на фондацията. Известно е, че диригентите са много чувствителни, когато става въпрос за власт. Генералният директор на фондацията ще има влияние върху художествените решения. Той ще може да каже например: "Съжалявам, операта, която искате да поставяте, в момента няма възможност да бъде финансирана". Как ще постъпите тогава?
- Аз не съм начинаещ. Ако нещо в музикално отношение е важно за мен и аз не мога да му дам израз, просто няма да продължа да работя по него. Всеки ден се боря с този проблем. Какво очаквате да ви кажа? Че ако се случи така, ще си тръгна?
- Не. Но ние искаме да набележим невралгичните точки на тази фондация. Смятате ли, независимо от вашата личност, че в художествено отношение структурата от един генерален директор, трима интенданти и трима главни музикални директори, които имат право на управленски решения, би издържала?
- В Америка в бизнеса са въвели какви ли не помпозни титли - вицепрезидент, асистент вицемениджър и т.н., - за да могат хората да се чувстват по-важни, макар в положението им нищо да не се променя. При нас случаят е точно обратен. Без да се променят титлите, тримата интенданти се свеждат до вицеинтенданти. И над тях винаги ще има някой, който да казва какво може и какво не може да се направи.
- Но трябва да признаете обаче, че опитът за реформа чрез фондацията е реакция на икономическото развитие на града.
- Ако градът има икономически трудности, защо посягат на опера, която функционира?
- Ще се съгласите, че оперите в този град не използваха оптимално ресурсите си в миналото. С фондацията се въвеждат и структурни реформи. Ателиетата, администрацията и маркетингът ще бъдат обединени в общо дружество с ограничена отговорност - "Service GmbH". По този начин ще се спестят 220 работни места. Това разумно ли е според вас?
- В нашата опера от 1992 г. насам доброволно сме съкращавали много. Само в оркестъра съкратихме 19 места. Когато аз дойдох, в "Щатсопер" работеха между 1100 - 1200 души. Сега сме под 800. И това беше правилно, защото апаратът, който наследихме от ГДР, беше раздут. Но когато отговаряш за три театъра, а не за един, работиш по друг начин. Как ще запазите трите различни профила на оперите, когато продукцията им се продава от едно и също маркетингово дружество? Това не може да стане. Всичко трябва да е "ушито по мярка", иначе не можеш да запазиш собствения си облик. Лъжа е, че и в бъдеще ще има три опери. Ще имаме една опера с три сцени! И ако наистина го искат, трябва да го кажат. Това е, което ме вбесява в цялата история.
- Докъде ще стигне сливането при оркестрите?
- Обещават ни пълна самостоятелност на всяка от оперите. Аз не вярвам, че е възможно.
- Каква степен на мобилност в оркестрите смятате за възможна?
- Капелата винаги попълваме с музиканти отвън - от филхармонията, от "Дойче опер", от "Комише опер", от Берлинския симфоничен оркестър. Но това са хора, които познаваме. Питаме: "Може ли госпожа Х или господин Y да дойде?" Един оркестрантски пул би означавал да се обадим в "Комише опер" и да кажем: "Пратете ни втора корна или седма цигулка." Това няма да заработи.
- В каква фаза се намирате в момента като творец? Доволни ли сте от постигнатото с Щатскапеле?
- Действително имам усещането, че заедно сме постигнали голям напредък. Имам предвид както оркестъра, така и цялата опера. Тук открих първокласна "антична мебел". Години наред изтупвахме праха и ремонтирахме. Как го направихме? Мислехме на цикли. В операта се заехме с Вагнер, в симфоничната област с Бетовен, Брамс и Шуман. Сега продължаваме със съвременна музика. В момента изпълняваме две големи немски пиеси от края на ХХ век. Първо "Аура" от Йорк Хьолер - между другото страхотен композитор, който в Германия е твърде малко познат, после музиката на Волфганг Рим към последните стихотворения на Хайнер Мюлер. Вече не сме старият грамофон, който свири само Бетовен и Вагнер. Оркестърът върви по свой път. Той няма голям опит с Малер например, защото по времето на ГДР не са свирили много Малер. Опитвам се да запълвам подобни празноти. Все едно да учиш втори, трети или пети чужд език и да се стараеш да го усвоиш като матерен. Въпросът за звука на оркестъра често се формулира твърде стеснено. Мисля, че един първокласен оркестър трябва да е в състояние да свири Бетовен по немски, Дебюси по френски, Чайковски по руски.
- В рамките на фондацията отново ще се разгори дискусия как да изглеждат художествените профили на отделните опери. Формулирайте още веднъж съвсем ясно къде виждате мястото на "Щатсопер" през следващите години.
- Ако "Щатсопер" наистина остане самостоятелен театър, както ни се обещава, както и "Дойче опер", тогава този въпрос е излишен. Защото е ясно, че целият репертоар трябва да присъства и тук, и там. В момента, в който започне да се диференцира - така, както искате сега от мен - ще има фактически една опера с две сцени. Вероятно ще се казва, че тук произведенията акустично звучат по-добре, отколкото там. Но няма да може да се каже, че в едната опера те се ограничават във времето между 1729 до 1802, а в другата - след 1803 г. Всички тези въпроси показват, че всъщност става дума за едно - градът е фалирал. И отговорните за това се интересуват само от едно нещо: Как да скрием това обстоятелство? Това е само козметика. То е като да кажеш на една жена, която е стара и грозна, че едната й страна трябва малко да се завърти към сянката.
- Има ли нужда град от 3,4 милиона души от три опери?
- Въпросът не стои така. Ние имаме три опери. Когато едно семейство има три деца, то трябва да се грижи и за трите. Може би трябва да работи повече, но родителите не могат накрая да прехвърлят вината върху децата и да ги обвиняват, че не са си помагали едно на друго. Но в момента, за съжаление, точно това се случва в Берлин.

в. Ди цайт, бр. 52/2003 г.

Разговора водиха Михаел Науман, Йорг Лау
и Клаус Шпан

От немски Ирина Илиева


Разговор с
Даниел Баренбойм, генерален музикален директор на Щатсопер



Конкретният повод за разговора е учредената в Берлин оперна фондация, която трябва да подсигури оцеляването на трите музикални театъра* в германската столица. Предлагаме го и на българските читатели, защото въпросът дали да се запазят всички емблематични културни институти с цената на по-ниското им художествено равнище, или някои от тях трябва да бъдат "жертвани" в името на по-качествените, се оказва универсален за времена на недоимък.
К


* "Щатсопер" и "Комише опер" са двете опери на бившия Източен Берлин, а "Дойче опер" - на Западен. Най-старият оперен театър е "Щатсопер". (бел. ред.)






















Д-р Томас Флийрл е сенатор на науката, изследванията и културата в Берлинския сенат (бел. прев.).